Милена Милотинова-Колева е народен представител от ПГ на НДСВ. Омъжена е, има син. В продължение на 12 години работи като журналист в БНТ. Тя е председател на Комисията по медиите и член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

Милена Милотинова-Колева: “Много неща се промениха и аз съм много щастлива, че бях участник в тези събития!”

     - Припомнете на читателите ни времето, когато работехте в БНТ. С какво се занимавахте в телевизията?

     - Водех новините “По света и у нас”, правех репортажи от страната и чужбина, заснех и много документални филми. Те спечелиха доста награди по различни фестивали. Филмите направихме заедно с оператора Любомир Станоев. Около 12 години работех в БНТ, започнах през 1989 г. и останах до 2001 г.

     - Как попаднахте в политиката?

     - "Попаднах"не е точната дума. Бях поканена от Симеон Сакскобургготски да вляза в политиката още през март 2001г. Случи се така, че започнах работа като народен представител през май месец. Честно казано, не съм и мислила много, приех предложението и не съжалявам за това свое решение. Тази работа ми беше много позната, тъй като съм била и парламентарен репортер. Все пак журналистите по-отблизо наблюдават политическия живот в страната.

     - По какъв начин Ви помогна журналистиката, след като станахте народен представител?

     - Макар и не пълна, имах представа какво ми предстои в работата ми като депутат. Запозната бях със законодателната дейност в Парламента. Нямах представа обаче за много неща, като работата в избирателния район, а там наистина се хвърля доста енергия и време при посещенията на района, срещите с хората. Заедно с колегите ми Валентин Милтенов и Пенка Пенева доста успяхме да направим за нашия избирателен район – Пазарджик. Даже мога да кажа, че съм доволна в края на мандата, че това се оценява от хората, от кметовете. Законодателната дейност е малко по нервна, защото понякога има големи стълкновения в пленарна зала с много остри реплики, незаслужено остри. Понякога наблюдавам много нисък стил и език, който не подхожда на Парламента.

     - Какво се промени в България през последните четири години?

     - Много неща се промениха и аз съм много щастлива, че бях участник в тези събития. Приемането на страната ни в НАТО, подписването и ратифицирането на договора с Европейския съюз. Спомнете си само какви спекулации имаше преди изборите, също на толкова нисък език, колкото понякога са и парламентарните речи – идва Царят в България и едва ли не щяло да има завой към Русия и подобен род спекулации, които са абсурдни и нямаха нищо общо с действителността. Бившите управляващи тогава, дясната опозиция, си служиха с всякакви методи по време на предизборната кампания, включително и с такива абсурдни твърдения. Смятам, че работата ни през този мандат доказа много неща, именно за това рейтингът на премиера върви нагоре, а рейтингът на някои други политици върви стремглаво надолу в края на мандата. Това е феномен. Така че можем да смятаме, че направеното през тези четири години се оценява и от хората. Разбира се, много неща бяха постигнати и в сферата на икономиката, и в социалната сфера, програмите за временна заетост се оценяват като много добри по места, защото хората, които нямат постоянна трудова заетост и нямат квалификацията да постигнат такава, имат възможност да работят, да изградят някакви трудови навици, дори да се преквалифицират и да имат шанса за постоянна работа.

“Журналистите по-отблизо наблюдават политическия живот в страната!”

     - На какво ще заложи в предизборната кампания партията Ви?

     - На свършеното досега. Много неща сме направили, нескромно е да ги изброявам. Разбира се, няма как да разрешим личните проблеми на хората, това не е и наша работа. Помогнали сме и на малките населени места, което не беше политика на предишните правителства, ако се правеше нещо, то се правеше най-вече в общинските центрове, дотам стигаха средствата.

     - Какви трудности съпътстват работата Ви като депутат?

     - Липсата на време, тъй като много ходим в избирателния си район. Понякога непрекъснатото пътуване много изморява. Когато си в района, винаги има хора, които искат да те видят. На мен лично ми остава много по-малко време за сина ми. Друг минус е понякога злобните подхвърляния на опозицията, компроматните войни, на които те са умели майстори. Понякога съм се чудила как колеги извън нашата парламентарна група могат така да се принизят, до такава степен да заплюят достойнството си, че да тръгнат да ровят в някакви несъществуващи неща, да измислят, да разпространяват слухове и да вкарват интриги. Но след, като това е съпътствало политиката до края на предишния мандат, не можем да разчитаме, че изведнъж някои политически интригант или брокер, ще стане нов човек.

     - Какво харесвате в работата си?

     - Харесвам динамиката. Всеки народен представител има възможност, ако иска да работи и не жали сили, да постигне много неща, било в своята сфера, в която се занимава в съответните парламентарни комисии, или в избирателни си район. Харесва ми и контактът с хората. Това нещо обаче много колеги подценяват.

     - Какво правите извън Народното събрание?

     - Занимавам се със сина си, който е трети клас, помагам му в уроците, ако има нужда от помощ, а той все по рядко има нужда от нея. Помагам му да учи езици. Напоследък рядко имам време да седна със списание в ръка, необезпокоявана и да си почета, без да мисля за нищо друго.

“Всеки народен представител има възможност, ако иска да работи и не жали сили, да постигне много неща!”

     - Могат ли интернет медиите да изместят печатните издания в бъдеще?

     - Пътувам няколко пъти годишно в Страсбург заради сесиите на Парламентарната асамблея на съвета на Европа, където съм също депутат. Там се осведомяваме само от интернет изданията. По принцип и българите в чужбина така се осведомяват, защото нямат друг изход, а българите там са доста. Интернет изданията си имат своето място и трябва да ги има, но едва ли ще изместят печатните издания.

     - Липсва ли ви телевизията и смятате ли да се върнете към това свое поприще?

     - Ако кажа, че не ми липсва, ще излъжа, защото все пак това е първата ми професионална любов. Много сили, време и енергия съм посветила на телевизията, но и тя много ми е дала. Телевизията е част от моя живот.
     Не знам дали ще се върна към нея. По-скоро ще продължа с политиката. Лично моето виждане е, че в телевизиите трябва да влизат повече млади хора, които нямат опит, за да се шлифоват и да имат време да постигнат някакво професионално ниво. Основният проблем на БНТ например е, че обучава кадри, които не се задържат. Много ми е болно, че хората там получават ниски заплати. Ако бях в телевизията щях да променя заплащането на хората.