Петя Божикова е народен представител, член на Национално движение Симеон Втори от 5 юли 2001 г. По професия е машинен инженер, работи в областта на управлението на търговска фирма. Петя Божикова участва в Комисията по транспорт и телекомуникация, както и в Комисията за борба с корупцията. Избирателният й район е Стара Загора.

Петя Божикова: “Управлението на НДСВ е най-доброто управление от 10 ноември 1989 г. до този момент!”

     - Разкажете повече за себе си.

     - Родена съм в град Раднево, израснала съм в Стара Загора. Завършила съм МЕИ, специалност “двигатели с вътрешно горене”. Мога да кажа за себе си, че в тези години бях отлична ученичка и активна спортистка. Тренирала съм волейбол, след това тук в София продължих да играя, бях дори в “Академик-София”, както и в отбора на института. След като завърших, се върнах в Стара Загора и работих по специалността си като технолог в ДЗУ (завод за дискови запаметяващи устройства), след това се омъжих. Имам две деца - син и дъщеря. Работила сам и като преподавател по “Автомобили и двигатели с вътрешно горене”.

     - Какво Ви накара да станете народен представител?

     - Да се заловя с тази професия ме предизвика фактът, че бях управител на фирма и ежедневно се сблъсквах с бюрокрацията, с пречките, които стоят на всяко гише - било то пред обикновен човек или представител на фирма. Хранех надежда, че нещата могат бързо да се променят, но това не се оказа така лесно. Човек си остава един голям наивник, докато е жив. Бюрократичната машина не е създадена за три дни, за да може да бъде променена за три дена.
     Не си давах сметка каква колективна игра е политиката преди да стана народен представител. Все пак съм била състезател в колективен спорт, така че успях да разбера правилата и да се постарая да ги спазвам.
     Човек иска нещата да се променят по-бързо, за да могат не само неговите деца, а въобще младото поколение да има шанса да живее при други условия, в една друга среда. Всичко това се случва, но, за съжаление, не с темповете, с които желаем.

     - По-различно ли се приема една жена като депутат?

     - Според мен, не е важно дали си мъж или жена, важно е как контактуваш с хората при срещите си с тях. Даже смятам, че нас, жените, по-лесно ни възприемат като политици. За мен има два вида политици - едни, които обичат вниманието на медиите, и други, които си вършат работата и мъкнат много на гърба си. Като казвам това имам предвид стоенето в пленарна зала, защото всеки знае за проблема с гласуването с чужди карти. Да, наистина не е особено престижно да се стои в зала и да се гласуват текстове, за които е ясно как ще гласува цялата парламентарна група. Това се отнася за всички колеги от различните парламентарни групи. Но все пак, за да може някой да се изявява, да прави анализи, коментари, да излиза на дебати и да показва колко ги разбира нещата, някой друг преди или след това трябва да стои и да гласува в залата. Това не се разбра от много хора.

“За мен надеждата е в младите хора!”

     - Какъв трябва да бъде съвременният политик?

     - За да се счита за съвременен, политикът трябва на първо място да е млад човек, да е израсъл в съвременни условия. Възпитанието, манталитетът, всичко това се гради в детството. Някой може да е много образован, много ерудиран, но годините, които са останали зад гърба му, тези години, които е прекарал в тоталитарно време, борил се е, бил е нещастен - всичко това дава отражение.
     За мен надеждата е в младите хора. Вече се развива едно младо поколение, което заминава да учи в чужбина с мисълта, че ще се върне някой ден в България.. По мое мнение, младите не заминават заради по-добрите битови условия или по-добре платената работа. В крайна сметка, работата наистина се оказва по-добре платена, сравнена с нашия стандарт, но за стандарта на другите страни излиза, че ти пак си оставаш “Г-н Никой”.

     - Ще участвате ли в предстоящите парламентарни избори?

     - Предполагам, че всички депутати от нашата парламентарна група ще участват в тези избори. За мен няма да е от значение точно как ще са подредени листите, дали аз ще бъда в тях и на какво място. Аз съм от учредителите на нашата партия, представлявала съм я в политическия живот на страната. В Парламента мое морално задължение е да участвам в тези избори и да допринеса за изборна победа, за най-добър изборен резултат на НДСВ.

     - С какво смятате да спечелите избирателите си?

     - Управлението на НДСВ е най-доброто управление от 10 ноември 1989 г. до този момент. По този въпрос не може да има две мнения. Който го отрича, го прави заради политически позиции. Разбира се, че има неуспехи, както е истина, че е имало и конфликти, и катаклизми, но такъв е и самият живот. Ние не можем да бъдем някакво изключение от него. За какво ще се борим на парламентарните избори през тази година? Пътят, по който е поело НДСВ, инерцията, набрана в правилната посока - всичко това трябва да бъде използвано, за да не се изгуби темпото. Според мен, друга алтернатива за България няма.

     - Какво Ви е пречило и помагало най-много в живота?

     - Че нещо ми е пречило, не мога да кажа. Общо взето, когато човек стои здраво на земята, той може сам да прецени какви са му възможностите, какъв му е капацитетът. Всеки трябва да знае докъде стигат възможностите му. Не трябва да имаш големи амбиции, които не се покриват със силите и образованието ти. Именно след това идват катаклизмите и разочарованията. В Парламента научих много неща, но и много неща не зная. За това няма на кого да се сърдя или да кажа, че някой ми е попречил да ги науча.

     - Има ли нещо, което не харесвате в себе си?

     - Аз имам едно качество, което никак не ми е от полза в моята работа на политик. Не съм краен човек, много търпя, много нося. В един момент обаче казвам нещата какви са право в очите на този срещу мен.
     Иначе всеки може да сгреши, може моментното му състояние да е причина за това, без да иска да те подведе, даже да те обиди. Не приемам тези неща много навътре, не ги анализирам, не си ги слагам на гърба, както се казва, но понякога хората започват да използват това и често прекаляват. Не желая заради моята добрина, толерантност и търпение, някой да помисли, че съм глупав човек.

     - Какво си пожелахте за 2005 г.?

     - Пожелах си здраве. Също така си пожелах да се съхраня като слънчев и усмихнат човек, с добро разположение към всички останали хора!