Мирослава Кацарова: “Джазът е състояние на духа, манталитет, чувство за свобода!”
Въпреки че Мирослава Кацарова е богослов по образование, по призвание тя се занимава с музика. През 1998 - 1999 г. е продуцент на програма “Джаз” на Фестивала на изкуствата “Лятно време” в Пловдив, който се провежда ежегодно. През 1999 г. учредява фондация “Свободно изкуство”, която организира изложби, концерти, промоции.
От шест години насам Мирослава пее, подкрепяна от най-добрите джаз музиканти в България като Румен Тосков, Христо Йоцов, Веселин Веселинов - Еко и др. През 2000 г. тя записва първия си самостоятелен албум с некомерсиална музика - “Бяло в бяло”, която е производна от джаза.
Мирослава Кацарова: “Най-силната ми връзка с джаза е именно свободата!” |
- Кое е различното, сравнено с останалото ти творчество, в твоята най-нова песен, озаглавена “Парфюми”?
- “Парфюми” е една песен, написана от големия български контрабасист Веселин Веселинов - Еко. Музиката в нея е много далече като стил от тази в първия ми проект - дебютният ми албум “Бяло в бяло”.
“Бяло в бяло” съдържаше изцяло акустична музика, производна от джаза. В него участваха Румен Тосков - основен композитор и аранжор, Веселин Веселинов - Еко, Христо Йоцов и много други популярни български музиканти. Музиката на “Парфюми” представлява по-скоро смесица от електронни изразни средства и акустична музика, съчетание от “дръм енд бейс” и джаз. Нещо, характерно за съвременните клубни течения. Музика, създадена за релаксация, за спокойствие, за някакъв вид забрава на проблемите и ежедневието.
- А какво ще кажеш за видеоклипа към песента, личните ти впечатления от него?
- Избрах Зорница-София за създаването на видеото към “Парфюми”, тя е много дързък артист и създаде една визия, вдъхновена точно от тази музика, за която вече разказах.
В клипа съм съвършено различна от всичко това, което съм по принцип в нормалния живот. Беше ми малко трудно в началото да се идентифицирам с персонажа, в който трябваше да се превъплътя - една африканска принцеса.
Като цяло клипа на “Парфюми” има много красива перспектива в дълбочина. В периферията танцьори се движат много красиво, а навътре се концентрира силна червена енергия, която излъчва характер, емоции и настроения. Открих че за мен, както може би и за повечето музиканти, е много силен точно този архетип, първообразът на черния човек в мен.
“Еко е истински гений, човек, който излъчва духовно великодушие във всеки един миг!” |
- “Парфюми” е част от бъдещ студиен проект. Издай нещо около него, има ли готова друга песен?
- Да, има завършена още една песен, която е на Румен Тосков, отново издържана в този стил, смесица от електронно и акустично звучене, пропито с джаз нюанси и малко боса нова. Общо взето горчиво-сладки настроения. Когато я завършим окончателно, ще я визуализираме и ще се появи отново като клип.
- С какво те заинтригува Умберто Еко при срещата ти с него? Какви са собствените ти впечатления от личността му?
- Имам впечатления от Умберто Еко още преди срещата ни, основно от романите му. Когато го видях, разбрах че неслучайно този човек е автор на подобни романи, точно на този определен тип литература. Еко е истински гений, човек, който излъчва духовно великодушие във всеки един миг. Най-фрапиращото за мен бе, че той веднага изостави всичко останало, с единствената идея да се наслади именно на моята музика. Умберто Еко не е от хората, заети със самите себе си. Той е човек, който изследва света. Докато пеех и го виждах пред себе си, усещах как се разменя енергия между нас, която ме зареди за много време напред.
- Разкажи повече на нашите читатели за предаването, което водиш по Jazz FM радио?
- Предаването се казва “Дезафинадо” и в него става въпрос за латино джаз. Въпреки че е точно за този тип музика, аз си позволявам да разширявам границите и пускам и друга музика, която напоследък е много силно повлияна от бразилската и боса новата, от стари автентични парчета, които се правят наново от съвременни ди джеи. Те носят един смесен дъх на съвременна и електронна музика с малко джаз и боса нова. В предаването ми звучи кубинска, карибска, перуанска музика, проекти на европейски и на японски артисти, дори и американски джазмени, повлияни в някаква степен от латиното.
“Основното изразно средство на джаза е импровизацията!” |
- Спечели наградата “Осмата муза”. Доколко ценна е тя за теб?
- В интерес на истината, когато я получих, не знаех каква точно е тази награда. След това разбрах, че е престижно отличие, но пък винаги всяка награда е ценна. Така е защото човек съзнава, че колкото и да е тих трудът му, той все пак е забелязан.
Аз лично правя “Дезафинадо” абсолютно ненатрапчиво и за мен наистина представляваше голяма радост тази награда. Когато отидох да я взема, бях бременна в деветия месец, което освежи предстоящите събития и направи още по-силно преживяването ми.
- Какво е за теб джазът?
- Джазът е състояние на духа, манталитет, чувство за свобода! Основното изразно средство на джаза е импровизацията. Това е, което аз ползвам в изпълненията си на живо. Най-силната ми връзка с джаза е именно свободата!
- Любимата ти мисъл?
- Сещам се за нещо много хубаво и ценно за мен на Томас Елиът. Той има една поема, в която се говори за миговете на щастие: “Те са като музика, така дълбоко чута, че изобщо не е чута, ала ти си тази музика, докато музиката трае!”