Роси Ангелова работи в национална телевизия “Евроком-България” от четири години. Започва като репортер в предаването “Колаж” и студентското предаване “Вива Академика”, след което създават с Владислав Севов и Стоян Терзиев предаването “Търси се”. В детското предаване “Гоцомецания” е също от четири години. Още от първото издание на сутрешния блок “Първа смяна” е негов организатор и репортер.

Роси Ангелова: “В телевизията е много важно да изградиш свой медиен образ и оригинално присъствие на екрана!”

     - Разкажи на нашите читатели повече за себе си. С какво се занимаваше преди да започнеш работа в телевизия “Евроком-България”?

      - Завършила съм ПУ “Паисий Хилендарски”, специалност “Биология и химия”, а след това и в Свободния факултет, специалност “Журналистика”. В момента продължавам обучението си с магистратура по английска филология. На 17 годишна възраст имах възможност да проследя работния процес в радиото. Тогаво се запознах с Петър Краевски и той ме насърчи да продължа да се занимавам с журналистика. Освен това съм била сътрудник във няколко печатни издания - “Арт клуб”, след това в бившия вестник “Вести”, “24 часа”. Имам публикации /епиграми, миниатюри/ и в някои сатирични издания.
     От четири години работя в национална телевизия “Евроком-България”. Започнах като репортер в предаването “Колаж” и студентското предаване “ Вива Академика”, след което създадохме с Владислав Севов предаването “Търси се”. В детското предаване “Гоцомецания” съм също от четири години. Още от първото издание на сутрешния блок “Първа смяна” съм негов организатор и репортер.
      Документалните филми са голяма моя страст. Аз съм един от сценаристите на филма “Съединението през чужди очи”-това са първите ми стъпки в това изкуство. Вторият филм разказва за дейността на БЧК, а третият, който бе и най-сложен, е документалният филм за село Добралък - “Дърво с корени”. Той бе представен тази година на международния фестивал “Златната ракла”. Смятам, че който го е гледал, е останал доволен. Имам идеи за още два филма и в момента работя над сценариите им.

     - Кое те впечатли най-много при заснемането на филма в село Добралък?

      - Начинът, по който живеят хората там. В Добралък българският дух е все още жив, макар че вече няма училище и млади хора. Във филма се опитваме да покажем българщината, която някак си се е съхранила в това малко селце. Хората се борят с трудностите. Трябва да има повече филми за такива малки села, където живеят изключително интересни хора и има прекрасни обичаи.
      Аз имам дълбока връзка със село Добралък, защото мои роднини живеят там. Това ми помогна при създаването на филма, тъй като можех по-лесно да предам атмосферата и отношенията между хората.
      Не само Родопите, цялата ни страна е много красива. Затова всяко кътче на България заслужава да му се обърне внимание.

Роси с актрисата Кимбърли Браун на фестивала “Златната ракла”.

     - Разкажи какво точно се случи на “Златната ракла”?

      - В деня, в който се представяха филми на пловдивските телевизии “Евроком-България” показа три свои продукции. За голяма моя радост и на колежката ми Пепа Кошишка, един от представените филми бе “Дърво с корени”. Другите два бяха “Жадни за капка вода” и епизод от детската поредица “Лека нощ, дечица!”. На “Златната ракла” документалният филм за село Добралък бе официално показан и хората го харесаха много.
      29-тото издание на фестивала бе много вълнуващо за мен. Не само заради “Дърво с корени”, но там успях да се срещна и с доста интересни хора. Запознах се с много наши артисти, а също и със звездите от сериала “Дързост и красота”. Това са Даниел МакВикър и Кимбърли Браун. Те изпълняват ролите на Кларк и Шийла. С тях поговорихме доста, сякаш се познавахме от години. Дори се снимахме за спомен и планирахме интервю в бъдеще.

     - Какви са тези световноизвестни актьори извън екрана, какво те впечатли в тях?

      - Те са съвсем земни хора. Имаха много приятелско отношение към всички и с усмивка раздаваха непрекъснато автографи на феновете си. Няма нищо общо между Шийла и Кимбърли Браун. Понякога много хора се отнасят негативно към актьора, защото го свързват с образа, който той пресъздава на екрана. Но в случая това са две различни жени! Кимбърли говори доста за това на фестивала.
      Има какво да научим от такива хора. Добре е да ни гостуват по-често, за да опознаят нашата култура и да обменят опит с нашите артисти.

По време на интервю с фронтмена на “СУПЕРМАКС” Курт Хауенщайн.

     - Какво е различното на телевизията от другите медии, по-специални умения ли се изискват за телевизионния журналист?

      - След като успях да опозная работата в различните медии, осъзнах няколко важни неща за мен. В телевизията е много важно да изградиш свой медиен образ и оригинално присъствие на екрана. В радиото нямаме представа как изглежда водещият, там е от значение как той ще поднесе информацията. На мен ми харесва най-вече да работя в телевизия. Адреналинът е най-много, а аз самата съм почитател на предаванията на живо. Ако предаването се записва предварително можеш да направиш колкото искаш дубли и накрая да покажеш най-доброто. Когато си на живо, ти се мобилизираш, защото знаеш, че нямаш право на грешки и повторения. Много важен е директният контанкт със зрителите. Усещането да се докоснеш до аудиторията – това е нещо неповторимо.

     - Какво смяташ за този бум на насилие сред децата, на който сме свидетели?

      - Те са жертви на времето, в което живеем. Много родители не се интересуват какво правят и къде ходят децата им. Те не са свикнали да говорят свободно с родителите си на всякакви теми, не могат напълно да им се доверят. За мен най-добрите приятели на децата трябва да са родителите. Покрай "Гоцомецания", непрекъснато се срещам с много деца. Съветвам всички тях, когато имат трудни моменти да споделят проблемите със семейството си. Родителите пък трябва да им обръщат голямо внимание, особено в годините на пубертета, когато тийнейджърите се срещат с истинския живот. Свидетели сме на кражби и убийства, времето е такова, а това няма как да не окаже влияние и върху подрастващите.

     - На какво ниво е българската журналистика според теб?

      - Основни показатели за нивото на журналистиката са нейната обективност и актуалност. Затова човек трябва да пише и показва това, което настина вижда. Да не украсява или преправя нещата, а да разкрива живота такъв, какъвто е!

“Пожелавам си здраве и още успехи в работата и живота!”

     - Кои са трите най-важни неща в живота ти?

      - Семейството, работата и приятелите. Обичам работата си. Тя е изключтелно интересна. Приемам я като време, в което си почивам. Приятелите, на които човек може да разчита по всяко време, семейството-това са наистина най-важните неща за мен!

     - Какво правиш в свободното си време?

      - Музиката е неизменен спътник в живота ми. Например, когато се прибера вкъщи, обикновено си включвам радиото. А вечер, преди да заспя, се отпускам с някаква нежна музика. Обичам да ходя на купони, в клубове, да пея. Има и моменти, в които рисувам. В близко бъдеще имам идея да напиша роман. Това обаче изисква време и търпение, затова засега се задоволявам да пиша само текстове на песни. Може пък и от тях да излезе нещо.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - “Уважавай себе си, уважавай и другите!”

     - За какво мечтаеш?

      - Мечтая си само за хубави неща, които вярвам, че един ден ще се сбъднат. Дом, деца-каквото си пожелава всеки човек. Мечтая си един ден да спре цялата тази агресия около нас!