Нона Йотова е родена на 25 октомври в София. От съвсем малка се занимава с класически балет, което прерасва в едно постоянно увлечение по джаз танците и изобщо модерния балет. Когато е на 16 години посещава курс по джаз танци в Клагенфурт, Австрия при хореографката от Амстердам Ерика Рода и оттам има първата си диплома за инструктор по джаз танци.
      Нона е участвала в два игрални филма – Жаки от “Ла Донна е Мобиле” на режисьора Нидал Алгафари и все още очакващия премиера “Емигранти” на Ивайло Христов.
      През 1993 г. издава първия си музикален албум “Омана” изцяло по нейна музика, стихове на Лилиев, Траянов, Кирил Христов, Елка Недкова. Аранжиментите на всички песни са дело на Иван Лечев. Това е един албум, който е почти изцяло посветен на българската митология и фолклор.

Нона Йотова: “Това, което най-много ми е помагало, е талантът, който ми е даден!”

      - “Абсолвенти” ли е последната постановка, в която участва?

      - Не, в “Абсолвенти” трябваше да играя, но се отказах, тъй като много ангажименти ми се събраха. Водя предаването “Непозната земя” по БНТ, а и играя в постановки в три различни театри. Реших, че ще ми дойде прекалено и за мое съжаление отказах на Ивайло Христов, но се надявам, че в бъдеще ще имаме възможност да работим с него. Ние сме работили заедно с Ивайло Христов по неговия първи филм “Емигранти”.

      - Кои са постановките, в които играеш?

      - Доста са нови. Едната е в Сатиричния театър, казва се “Клетка за сестрички”. Филмът “Клетка за птици” е правен по тази пиеса. Режисьор е Здравко Митков и участват много известни актьори. Другият спектакъл е “Венецианска загадка”, играе се в театър Възраждане, отново постановка на Здравко Митков.
      Това са две пиеси, които страшно много обичам. “Венецианска загадка”е една любовна история, драматична, тъжна, докато “Клетка за сестрички” е много смешна пиеса. Изпитвам истинско удоволствие да ги играя и каня всички, които обичат театъра, да дойдат да ги гледат!

      - Какви са образите ти в тези постановки?

      - Във “Венецанска загадка” играя жена, която е любима на всички. Много драматична роля, голямо предизвикателство. Преди десет години имах възможността да играя подобен сериозен драматичен образ в “Луна за несретници” на Юджийн О’Нийл. Това е вторият ми достъп със силна драматургия. Здравко Митков е един страхотен режисьор, който прави това, което всъщност хората искат. Забелязала съм, че хората желаят да гледат истински театър. Или да си тръгнат много развеселени, заредени с положителна енергия, или да си тръгнат разплакани, но това също е една хубава емоция, защото представлява някакъв тип пречистване.
      В “Клетка за сестрички” в ролята ми повече се говори за мен, а аз се появявам на финала в целия си блясък. В тази пиеса беше първият ми контакт със Здравко Митков, но той стана двоен, защото той ми предложи да участвам и във “Венецианска загадка”. Репетирахме и двете почти едновременно. Сутрин репетирахме комедията, а следобед драмата. Човек може да полудее от една такава ситуация, но пък интересно се получава, защото нещата по някакъв начин се допълват. Иначе в Театъра на армията, в който по принцип съм на работа, продължаваме да играем “Буре барут”, вече може би пета година.

“Не трябва да изпадаме в омразата, която много лесно ни залива!”

      - Снимаш се в нов филм, кой е той?

      - Филмът се казва “Патриархат”, по сценарий на Георги Мишев и режисьор Дочо Боджаков, седем серии е и ще бъде излъчен по БНТ. Много интересна е ролята ми, пикантна. Образът ми е на една особена жена, леко стил Мата Хари, тя е разузнавачка, жена на любовта и учителка по немски. Въобще много цветист образ. Във филма се набляга на мъжете главно, но от женските роли може би моята е една от най-ефектните. Когато прочетох сценария и се смеех, и плаках, което може би означава, че ще стане хубав филм. Партньори във филма са ми Деян Донков, Даниел Ангелов, Йоана Буковска, Кръстьо Лафазанов.

      - Как подготвяте предаването “Непозната земя”, откъде научавате всички тези интересни неща, които показвате?

      - До голяма степен това се дължи на режисьора и продуцент на предаването Атанас Димитров. Той е завършил актьорско майстор, освен това е човек, който има изключително големи интереси в сферата на археологията и историята. Много често изненадва археолозите с неща, които те не са чели и виждали, Имаме, разбира се, и консултант, това е археологът Жарин Величков, който винаги знае къде и какво се извършва.

      - Разкажи за някоя интересна случка, докато сте снимали предаването?

      - Хубаво е, че винаги има нещо, което се случва в момента, нещо реално. Последните предавания на “Непозната земя” са свързани с д-р Китов и с неговите открития. Когато отидохме първия ден, се копаеше входът на гробницата на Голямата Косматка и пред нашите камери се видя как откриха входа, каменния под на гробницата и само след няколко дни се отвори цялата гробница и се видя тракийският владетел. Беше много интересно, докато снимахме, бяха проникнали доста навътре. Заснехме как пръстта пада върху главата ми, беше доста страшничко, нищо че миньорите бяха укрепили с дървени греди.

      - Остава ли ти време да се занимаваш с музика?

      - Разбира се, музиката е много важна за мен. Сега подготвям снимките на един нов клип, който е по песен, която започнаха много да я харесват. Става въпрос за един нов аранжимент на песен от новия ми албум, която се казва “Лилава нощ”. Направихме я доста различна, има клубно звучене. БГ Радио мното я харесаха и вече я завъртяха. С режисьора Васко Стефанов имаме страхотни идеи. В клипа ще има много танци, ще танцувам заедно с 8 мъже. Така малко по-малко давам живот на песните от моя нов албум “Тера Инкогнита”.

“Човек трябва да излъчва любов!”

      - Разкажи как точно се случиха нещата около скандалния билборд на Азис?

      - Беше предимно моя идея да се снимаме пред паметника на Левски, заедно с група Хиподил. Всъщност първият човек, който публично изрази неодобрение към плаката беше Виктор (от дуета със Стоян Михалев) в предаването “Сблъсък”. Иначе присъствах на промоция на уиски и там ни събраха с едно рейсче, много хора бяхме, имаше страшно много журналисти, които говореха, че е безумие това с билборда на Азис, поставен зад национална светиня. Те започнаха да взимат интервюта и аз повдигнах идеята да се снимаме пред паметника и да изразим нашата позиция по въпроса. Иначе повече не искам да се занимавам с това лице, имам толкова много творчески ангажименти, че не мога да мисля за Васко от Костинброд.

      - Кое най-много ти е пречило и помагало в живота?

      - Малко повече пробивност може би ми е била нужна, малко повечко амбиция, но все пак нещата за мен доста добре вървят. Не мога да се оплача. Това, което най-много ми е помагало, е талантът, който ми е даден. В момента има много хора, които не знам защо пеят. Те просто нямат какво да кажат на света!

      - Коя е любимата ти мисъл?

      - Не съм привърженик на цитати. Мисля си, че основното нещо, което води човечеството напред, това е любовта и в никакъв случай не трябва да го забравяме. Не трябва да изпадаме в омразата, която много лесно ни залива. Човек трябва да излъчва любов, защото другото води до всички лоши неща. Моята музика носи много любов.