Любомир Николов е преводач и писател с редица награди, сред които са “Еврокон” и “Соцкон”. Автор е на романите “Съдът на поколенията”, “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник”, повестите “Къртицата” и “По стената” и около 30 книги-игри, издадени предимно под псевдонима Колин Уолъмбъри. Любомир Николов е член на клуба за фантастика “Иван Ефремов” към Софийския градски младежки дом.

Любомир Николов: “Възхитен съм от младите български автори!”

     - Разкажете за книгите-игри и огромния успех, който пожънаха. Как се родиха те?

     - Книгите-игри се оказаха нещо много ценно, дадоха неподозиран резултат. Аз и досега срещам толкова много млади хора, които са се повлияли от тях. Първата книга-игра беше “Огнената пустиня”, след това дойде “Замъкът на таласъмите”. Съвършено случайно преди много години в една антикварна книжарница видях книга, която се казваше “Леговището на драконите”. Беше написана на френски, зачетох я и изведнъж се влюбих в този жанр, след което се захванах да съставям книги-игри.

     - Защо се загуби интересът към книгите-игри?

     - Получи се едно явление, което не за първи път се наблюдава на книжния ни пазар. Претовари се клонът и се счупи. По принцип диктатът в книгоиздаването у нас принадлежи не толкова на издателите, колкото на човека от сергията. Когато веднъж се опари и му увиснат 200 книги на сергията, които никой не купува, тогава и той повече не купува. И най-вероятно за това книги-игри едва ли ще излезат отново у нас.

     - Вие сте преводач на книгите на Толкин. Колко време ви отне преводът на “Властелинът на пръстените?

     - Около две години ми отне да преведа трилогията. Навлязох в света на Толкин, което бе изключително приятно преживяване. Преводът бе много труден, дума по дума трябваше да чета, а не изречение по изречение, просто за да бъде точно всичко.

     - Как приемате филмовите версии на “Властелинът на пръстените”?

     - От първия филм бях във възторг и след това не приемам продълженията. В първия филм бяха използвали един много умел похват, бяха ударили два пъти с голямата секира и нищо друго не бяха пипнали. Но вече във втория и третия филм започнаха да се месят и където не трябва, започнаха да променят нещата. Аз се възмутих, когато в “Двете кули” вмъкнаха една битка, която не съществува, просто за да я има.

“Около две години ми отне да преведа трилогията на Толкин!”

     - На какво ниво е българската фантастика, има ли добри млади автори?

     - Излизат страхотни млади автори. Аз лично съм възхитен от тях, мога да посоча поне три имена, които много си струват. Единият автор е Николай Далалов. Имам един грях, че много дълго време не му четох първата книга “Да събудиш драконче”, просто защото ми се виждаше детско като заглавие, а това е великолепна книга, едно чудесно старобългарско фентъзи. Друг автор е Георги Малинов, страхотно оригинален, както и Елена Павлова, изключителна млада писателка.

     - Как виждате българската фантастика след десетилетие?

     - Българската фантастика се намира в един много труден период на съзряване. В момента тя отразява това, което преживяваме, а трябва да го надскочи. “Да събудиш драконче” например е фентъзи, но отразява и нашата съвременна действителност.

     - Кой е най-добрият научнофантастичен роман на всички времена според вас?

     - Адски трудно е да кажа. Аз много обичам “Цивилизация на статуса” на Робърт Шекли. Но най-добрият научнофантастичен роман за мен е “Сънуващи кристали” на Теодор Стърджън, негов роман също е и “Повече от човешки”.

     - Разкажете повече за творчеството си.

     - Имам разкази, не мога да кажа колко са точно, около 20-30 фантастични разказа. Много харесвам повестта си “Къртицата”. Имам написани три романа – “Съдът на поколенията”, “Червей под есенен вятър” и “Десетият праведник”. Имам още една повест, която с казва “По стената”, за съжаление, тя излезе само в списание “Криле”. Сега се канят да я включат в някой сборник. Пише ми се страшно много, но ми се налага да се издържам от преводи, а това гълта време и енергия.

“Смятам, че е време отново да се възстанови научната фантастика в най-чистата й форма!”

     - В момента над какво работите?

     - Главно превеждам. Имам няколко много амбициозни проекта, от които единият е да напиша нещо от името на Толкин. Предистория на “Властелинът на пръстените”, събитията около намирането на Пръстена.

     - Какво е чувството да контактувате със световноизвестният фантаст Робърт Шекли?

     - Вълнувам се естествено, защото аз съм бил още малък, когато Робърт Шекли е написал първите си разкази, най-вероятно не съм бил и роден. Просто се вълнувам като го гледам жив и здрав и все още енергичен.

     - Какво означава думата “научна” в научна фантастика?

     - Смятам, че е време отново да се възстанови научната фантастика в най-чистата й форма. Някъде през 60-те години на миналия век група млади талибани в световната фантастика, решиха че е крайно време да смъкнат Шекли, Саймък, Азимов и прочие светила. Те искаха да се насочи вниманието към науката за самия човек, а не да се пише за разни звездолети и машини на времето. Но от друга страна това доведе до появата на по-сериозни произведения. В този смисъл самите автори определят “научността” на научната фантастика.

     - Кой е прародителят на фантастиката?

     - Ако говорим за съвременна научна фантастика, заслугата е на двама души – Жул Верн, който ни дава техническата фантастика, и Хърбърт Уелз, който създава социалната фантастика. Не че и те не са имали своите предшественици, защото веднага можем да посочим и Едгар Алан По. Но Жул Верн и Хърбърт Уелз ни дават фантастиката в чист и съвременен вид.

     - Доста хора смятат, че фантастиката е несериозна литуратура. Мислите ли, че имат основания за това?

     - Аз смятам, че подобно мнение действа по инерция още от времето на старата фантастика. Мисля че тя наистина е отвлечена, но от друга страна не по-малко отвлечен е един Паоло Куельо, който обаче има рекордни тиражи и е вероятно един от най-издаваните автори в света. Не по-малко отвлечен от реалността е и Умберто Еко, който изисква страхотна интелигентност, за да го разбереш. Категорично не съм съгласен, че фантастиката е несериозна литература. Напротив мисля, че съвременната фантастика дори е прекалено сериозна, което я прави малко по-трудно четима. Тя си налага прекалено грамадни задачи, иска да реши н само отделният конфликт, който се описва в произведението, но едва ли не и съдбата на целия свят!

     - Имате ли любима мисъл?

     - Да, това е нещо, което написах в “Десетият праведник”: “Не се питай защо трябва да се бориш срещу злото, защото то не си задава такива въпроси!”