Катерина Тупарова се изявява като сопран в Националния музикален театър “Стефан Македонски”. Катя е родена в гр. Ракитово, от съвсем малка мечтае да се занимава с оперета. Още като студентка трети курс в Музикална академия, тя се качва на сцената на Националния музикален театър, където играе и до днес.
Катерина Тупарова: “Щастлива съм, че се занимавам точно с оперета!” |
- Кога реши да се занимаваш с оперетно пеене?
- Още от дете мечтаех да се занимавам с музика. В четвърти клас за първи път участвах в училищна оперета. Представлението беше приказка и аз играех джудже. Момчето, което играеше ролята на шута, си счупи ръката и аз трябваше да изпълня и двете роли, които редувах в четири действия. След това участвах в друга оперета, като паралелно с това пеех във вокална група, свирех и на акордеон.
- Кога имаше възможност за първа професионална изява?
- След като завърших Музикалното училище в Пловдив, кандидатствах в Музикалната академия, но не ме приеха от първия път. Тогава това ставаше много трудно. Така започнах в оперетата в Пазарджик, оттам се познаваме и с
Марио Николов, водещ солист на Националния музикален театър – София.
След това ме приеха в Музикалната академия. В Музикален театър имах шанса да постъпя, още като студентка трети курс. Участвах в един мюзикъл – “Фантазьори”, в ролята на Луиза. По това време директор на Музикалния театър беше Видин Даскалов. Той ме познаваше от постановките ми в Пазарджик. Покани ме на прослушване, хареса ме и така започнах.
- Мислила ли си да се занимаваш с опера или някакъв друг стил музика?
- Никога не съм искала да се занимавам с опера. Участвала съм в оперни спектакли, докато бях студентка. Имах шанса да продължа, но винаги ме е привличала оперетата. Освен че е типично наше изкуство, тя съчетава в себе си балет, танц, говор, артистизъм и пеене.
Щастлива съм, че се занимавам точно с оперета и смятам, че нищо друго не бих могла да правя със същото желание. Няма да се чувствам така удовлетворена, както сега!
- Смяташ ли, че оперетният жанр в момента е на заден план в България? Идват ли млади хора в салона?
- Публиката сега се връща в залата и аз съм много доволна от това. Салонът бе пълен на всички представления на последните ни постановки. Отнася се за всички –
“Граф фон Люксембург”, “Прилепът”, “Хубавата Елена”. Има и млади хора в залата, което е много хубаво.
На премиерите на класическите оперети идва по-зрялата публика. Иначе на последните представления присъстваха деца от 6, 7 и 8 клас, те стояха и слушаха, значи и на тях им хареса представлението. Все пак това е живо изкуство! На мюзикълите идват по-млади хора, по-възрастните не ги харесват много.
- За какво мислиш, докато играеш на сцена?
- Докато съм на сцена, мисля единствено за образа си. Излизайки пред публиката, аз вече не съм Катя Тупарова, аз съм съответната героиня. Забравям всички проблеми, оставям ги и се потапям в ролята си.
- Каква музика харесваш извън оперетата? Имаш ли любим изпълнител?
- Обичам класическа музика. Харесвам хубавата, нежната, приятната музика! Любим изпълнител ми е Пласидо Доминго. Харесвам и Бочели, Павароти, но Пласидо Доминго обичам най-много.
“Публиката сега се връща в залата и аз съм много доволна от това!” |
- Разкажи ми за семейството си.
- Съпругът ми също е певец, баритон. Занимава се с оперно пеене, казва се Антон Радев. Завърши Музикална академия, беше солист на Варненската опера, сега е на свободна практика и често пътува навън. Имаме дъщеричка, казва се Веселина и е на 10 години. Много я обичам, тя е най-скъпото нещо в живота ми!
- Ще стане ли певица като мама и татко?
- Тя е певица. Още от съвсем малка е с нас по сцените. Дъщеря ми израсна в Музикален театър, няма начин да не поеме по нашия път! Пее в предаването “Като лъвовете”, участвала е и в постановки на Музикален театър. Двете заедно сме пяли в един концерт преди четири години – “Ах, този мюзикъл”. Учи в музикална паралелка, преподава й съпругата на Хайгашот Агасян.
- Какво ти е пречило най-много в живота?
- Аз съм изключително амбициозна. Много голям инат съм и това, което съм искала, винаги съм го постигала. Така че никога не съм се плашела от препятствията!
- За какво мечтаеш?
- Да играем пиеси, които се играят на Бродуей! Всичко това обаче, разбира се, е свързано с много средства и ние не можем да откупим правата. Мечтата ми е да поставим “Котките” на сцената на Музикален театър. Мечтая и за материални неща –хубава техника в театъра, ремонт, за да стане той по-уютен и т. н.
- Какво може да покачи адреналина ти положително и какво ти въздейства отрицателно?
- Отрицателно ми въздействат злобата, завистта, лицемерието – все неща, които в нашите среди ги има в изобилие.
Положително ми въздействат срещите с личности, които обичам и харесвам. Или пък изиграването на роля, пред която се прекланям! Скоро ми се случи такава приятна емоция. Винаги съм искала да изиграя Дороти в “Магьосникът от Оз”. Това се случи през октомври и ме направи много щастлива.
- Имаш ли любима мисъл?
- “Не прави това, което не искаш, другите да правят!”