Антраник Шаварш Арабаджиян, известен като мага Астор, е роден в Шумен. Той е единственият българин, отличен с наградата “Оскар”, изнасял е представления в Лас Вегас и Холивуд. Астор е собственик на магичния театър “Астор”, има издадена биографична книга, озаглавена “Господарят на магията”.

Астор: “Няма номер, който да не съм успял да направя!”

     - Собственик си на магичния театър “Астор”. Освен че самият ти се изявяваш в него, каниш ли свои колеги да играят в представленията?

     - Нямам някакъв уточнен регламент, затова и всеки път е различно. Много често в театъра идват мои колеги, играят и мои ученици. От 1 октомври ще предприема някои промени. Ще сменя малко имиджа! Наумил съм нещо, надявам се че ще се осъществи успешно. В Магичния театър всеки ден ще има различна програма.

     - Престижно ли е сега в България да си илюзионист.? Може ли човек да се издържа с тази професия?

     - Може, но ако се казва Астор! За съжаление, в България има интерес, но ги няма тези места, където навремето работехме. Циркова дирекция, нощните клубове. “Балкантурист” поддържаше над 10 ресторанта в София. Сега единствено аз ако изнеса някоя програма.

     Има някакви псевдопрограми, хората се интересуват от чалга и женско бедро, но това не са истински програми. При мен се получава минивариете. Към магичното изкуство има голям интерес и то от хилядолетия.

     В края на септември ще има Балкански фгестивал, България е инициатор на този престижен форум. Ние сме водещата страна в магичното изкуство, повечето се учат от нас. Сърбите доста напреднаха, на трето място е Турция.

“Към магичното изкуство има голям интерес и то от хилядолетия!”

     - От колко години се провеждат подобни фестивали?

     - Първият фестивал направихме през 1998 г. с покойния Орфи. През 2000 г. направихме втори фестивал, също чудесен стана. Тази година бе ред на Гърция, но гърците се притесниха покрай Олимпиадата да не объркат нещата и затова ще го направим ние. Балканският фестивал се провежда през две години, но вече ще се организира всяка година.

     - Винаги ли е присъствал хуморът в представленията ти?

     - Невероятно бе удоволствието през 1990 г., когато станах първият източноевропейски артист, който да работи в Лас Вегас, а след това и в Магичния замък в Холивуд. В един вестник тогава бяха писали за мен, че съм магът с най-уникален стил заради комичния вариант. Винаги съм се стремял да бъда различен от другите във всяко отношение, дори и във външния вид. За мен един цирков артист каза: “Астор е човек, от който в началото можеш да се уплашиш, а след това те разсмива!”

     Любовта ми към комичното съществува от детските ми години. Много исках да стана илюзионист, като резервен вариант имах клоун. Човек, който обича хумора и веселите шеги и случки, несъзнателно ги прокарва в работата си. За мен най-висшето изкуство е комичната магия!

     - Мислиш ли, че в чужбина си получил по-голямо признание, отколкото в България?

     - В началото с много хора става така. Когато спечелих “Оскар” през 1981 г., някои просто не можеха да повярват. В момента съм страшно благодарен на българската публика за мнението, което тя има за мен. За нея аз съм най-добрият, а това ми дава криле в работата! Не мисля, че е закъсняло признанието тук в България. И то е на много високо ниво.

     На финала на юбилейното ми представление, колкото и да съм твърд човек, ми се насълзиха очите от цялата тази любов, която получих. Президентът също ми бе изпратил много стойностно писмо, а г-н Огнян Герджиков лично ме поздрави. Радвам се, че българската публика ме харесва и обича.

Астор на откриването на бирария “Битбюргер”.

     - Има ли номер, който не си успял да направиш?

     - Не. Нека това не звучи като самохвалство. Всичко, което исках, успях да постигна. Естествено не съм се заемал с нещо, което не мога да направя. Моите мечти винаги са били напълно реални. Може да са граничили с невъзможното, но не съм си мечтал празни работи.

     - Какво изпитваш, докато си на сцената?

     - Невероятно удоволствие. Не можеш да изпитваш друго, когато правиш хората щастливи. Изпълнението ми зависи много от публиката. Ако тя е готина, добра в реакциите си, аз, както се казва, натискам педала на газта докрай. В противен случай играя много точно, правилно, но го няма този хъс, който прави номерата ми по-различни.

     - Какво обичаш освен магията и хумора?

     - Жените! Всяка неделя се събираме в ресторанта и винаги с нетърпение чакам този момент. Събираме се по мъжки, разбира се, но много често присъстват дами, които са цвят на нашето събиране. Човек се отпуска в присъствието на жени, не мисли за нищо. Много обичам и децата си, както и двете си внучета.

“За бъгарската публика аз съм най-добрият, а това ми дава криле в работата!”

     - Разкажи ми за биографичната си книга “Господарят на магията”.

     - Автор на книгата е Исак Гозес, с който се познаваме от 11 години. Той бе зам.-главен редактор на “Стандарт”, сега е специален кореспондент. Веднъж ми се обади да направим едно интервю, това беше през 1993 г. Станахме първи приятели и често започнахме да се виждаме.

     Много отдавна се роди идеята за биографична книга. Преди 20 години имах като работно заглавие в главата си “Бягане през препятствията”, защото при мен нищо не се уреждаше просто така. Исак бе сред хората, които слушаха историите ми, събираше ги с надеждата, че някога ще ги разкаже. Така се роди и книгата.

     - Какво ти е пречило най-много в живота?

     - Малко съм мързелив, въпреки че всичките ми приятели казват, че няма по-работлив човек от мен. Както ме мързи, така обаче върша за два дена работа за десет души. Ако това се сложи на кантара, имам вид на много работлив човек.

     Имал съм доста пречки в живота, на които обаче днес не обръщам сериозно внимание. Така например, навремето не ме пускаха да изляза навън. Тъпа пречка, но я имах. Доста време ме спираха, въпреки че имах договори за Италия, Турция и други страни.

     - Имал си страхотен успех в чужбина. Мислил ли си някога да останеш там?

     - Аз останах и живях в Щатите три години и половина. Дори къща си взех, семейството ми сега е там, но на мен не ми харесва. Моята мечта бе да направя нещо голямо в Америка - Лас Вегас и Холивуд. Успях да осъществя мечтата си. Когато се върнах всеки ми се чудеше, защо не съм бил останал там. Не ми е хубаво, тук в България ми е по-добре!

     - Имаш ли любима мисъл?

     - “Силата е на страната на великодушните!”