Йордан Нихризов е народен представител в 39-то Народно събрание, зам.-председател е на парламентарната група на ОДС. Роден е в град Провадия, инженер е по образование.

Йордан Нихризов: “Интересен е проблемът за това как се строи управлението на една държава!”

     - Разкажете повече за себе си.

     - Преди да стана народен представител работех в “Медицинска техника” АД -предприятие, което е най-големият производител на медицинска техника в България. Завършил съм ВМИ в Габрово, специалност “промишлена електроника”. След това дойдох в София, ожених се и завърших в бившия “Карл Маркс”, сега УНСС, специалност “икономика и организация на промишлеността”. Бях дълго време технолог, след това началник на енергомеханичен отдел.

     От април 1997 г. съм народен представител, членувам в БСДП от януари 1990 г. В друга политическа партия не съм членувал преди. Преминах по всички стълбици на йерархията в БСДП - от координатор през председател на общинска организация, член на националния комитет, член на изпълнителното бюро, зам.-председател и в момента председател на партията.

     - Какви цели си поставихте, когато станахте народен представител?

     - По начало много обичам да се занимавам с проблемите на историята. Обикновено хората четат за история като някакъв роман, в който търсят само скандалните елементи. Историята обаче е основа, която учи на грешки, направени от твоите предшественици и ако ти ги четеш внимателно, моожеш поне да се опиташ да ги избегнеш в собствения си път.

     В днешно време депутатите обикновено са хора, които са някак си отхвърлени от обществото. На мен ми е интересен проблемът за това как се строи управлението на една държава. За България това е трудна задача, защото ние не само трябва да сменим законодателството, не само трябва да го обновяваме, но и да се борим с всички онези явления, които възникват от схемата на прехода, т. е. тук се създават правилата на играта на икономическия строеж на обществото, на държавните структури и всичко останало. Ролята на всеки политик в България е твърде съществена и смятам, че хората в нашето общество трябва да обръщат по-голямо внимание на това, а тези пък които се занимават с политика да не се опитват да се правят на циркаджии и да търсят евтини дивиденти сред своите избиратели. Точно обратното, трябва да работят в името на това!

     - Има ли място хуморът в политиката?

     - Естествено, най-добрият начин да се измъкнеш от всяка ситуация е именно хуморът. Има случаи при среща с избиратели, решили че ти си необходимия човек, върху който да излеят личния си гняв, при които хуморът изключително помага.

     - Какво ви е пречило и помагало най-много в работата?

     - Най-много ми е пречило неразбирането на силните на деня, които ти доказват, че ти си никой и трябва да се подчиняваш на волята им. Пречил ми е фактът, че когато се възложи дадена задача, тя не се изпълнява от който трябва. Пречи ми и онова незаинтересовано отношение, някаква апатия, която съществува сред политиците. Или пък тези, които си сменят много често мнението. А иначе ми е помагала най-много вярата и хората, с които сме работили заедно.

“Помагала ми е най-много вярата и хората, с които сме работили заедно!”

     - Политически акт ли са обвиненията срещу Стефан Софиянски?

     - Това е много обширна тема. Синтезирано бих могъл да кажа, че това е момент на ритане по кокалчетата на определени политически среди, които отначало имаха разбирателство за общи действия в икономическото поле. После, когато излязоха един срещу друг, започнаха да си вадят кирливите ризи на показ. Дали става въпрос за политически акт, след като Софиянски е политическо лице?

     Смятам, че в края на краищата някъде в дълбочината има и въпроси, които са пряко свързани с политиката, а и икономиката. Някога вождът Ленин беше казал, че политиката е синтезиран израз на икономиката. Когато се говори за политически акт трябва да се търси времето, н което се извършва дадено разкритие или търсене на сметка на дадени деяния. Те са били свършени и са били забравени за дълъг период, след което се изваждат на бял свят. Съмнителна е взаимовръзката между времето на извършването и акта на търсене на отговорност.

     Останалото ще реши българското правосъдие. Аз лично съм възпитан, че когато има съдебно решение не го коментирам, а го изпълнявам, макар да има комични случаи в правораздаването, с които съм се сблъсквал. Но аз съм длъжен да уважавам независимата власт.

     - Каква ще е развръзката за българските медици в Либия?

     - Дай Боже, да бъде добра, защото процеса имаше няколко фази. Доколкото ми е понятно от житейския път, обикновенно всеки съдебен процес е свързан с желанието на изпълнителната власт или на съответния изпълнител да реализира едни или други цели в даден момент. Лошото е, ако нашите съграждани се окажат изкупителни жертви в тази игра. Мисля че се допуснаха някои предоверявания в нашия политически живот на хора, които са влиятелни в Либия.

     За мен бе много неприятно, че деянието се разглежда сега вече като криминално, то тръгна като политически акт. И тъй като говорих за история, опитвам се да направя една много неприятна аналогия с времето на известните сталински процеси, а след това процесите през 50-те години в България. Обикновено търсенето на политически дела са минавали по пътя на криминалните деяния. Фактически хората са били омаскарявани за това, че са имали определени разбирания. Лош е пътят, по който е тръгнало либийското правосъдие, аз лично не вярвам, че някой предумишлено може да зарази човек, а камо ли деца. Вярвам в едно, че все пак под натиска на световното обществено мнение ще имаме добра развръзка. Стискам палци да се получи така, защото е имало и много процеси, в които справедливостта е идвала години след това.

     - Каква литература и музика харесвате?

     - Всяка музика, която звучи красиво, ми харесва. От класиката до онова, което в миналото се наричаше естрада, а днес поп музика. Обичам оперната музика. Любими са ми произведенията на Верди, Чайковски. Моментното ми настроение определя и музиката, която искам да слушам.

     Любимата ми литература е мемоаристиката. Там е най-точно представено виждането на съответното лице. Не обичам сладникавите романи. Във всяко нещо, което прочета, искам да открия истината. Затова търся различни позиции в литературата.

     - Коя е любимата Ви мисъл?

     - От стихотворение на Стоян Михайловски: “Напред, животът е сражение, напред и прав всегда буди, напред, макар към поражение, ако ще паднеш прав падни!”