Факти, Анализи, Коментари
   28 Март 2024
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Бойко Радоев: “Когато държавата е в преход, самият политик е преходен!”
Десислава Бакърджиева - 4 Май 2004

     Бойко Радоев е член на парламентарната група на Коалиция за България. Роден е в София, по образование е политолог. Бойко Радоев е зам.-председател на Комисията по въпросите на гражданското общество.

Бойко Радоев: “Добре подготвеният политик трябва да общува по-различен начин с хората!”
     - От колко време се занимавате с политика?

     - Смея да твърдя, че много отдавна влязох в политиката. Изграждал съм се професионално в нея още преди 10 ноември. Учих второ висше “политология” в Москва, защитих докторска дисертация по политически науки, профил “партийно строителство”. Политиката ми стана професия, колкото и преходна да е самата тя като форма на обществена изява.

     Прекъсвал съм политическа дейност през 1991 г., причината бе несъгласие с курса, който тогава пое БСП с лидер Жан Виденов. Завърнах се обратно през 1996 г. Не съжалявам за това. Моята кауза, каузата на хората, с които работим - Николай Камов и другите, е реформата в лявото пространство. По-специално реформирането на левицата в България, за да стане тя равностоен партньор на европейската социалдемокрация.

     - Какъв е Бойко Радоев извън Народното събрание?

     - Сигурно е по-различен. Зодията ми е Близнаци, за нас казват че имаме винаги поне две лица. Умеем да вникваме в различни ситуации, да се приспособяваме в положителния смисъл на думата.

     - Разкажете ми за семейството си.

     - Женени сме със съпругата ми от 25 години. Тя е изкуствовед, сега е директор на Софийска градска галерия. Дъщеря ни е сравнително млада, учи в осми клас в едно испанско училище. Добро дете, казват че прилича на мен!


Бойко и Весела Радоеви
     - Имате ли увлечения?

     - Ловът и риболовът са мое хоби. Обичам природата. Имам увлечение и към картините. Това тръгна покрай жена ми, но сигурно е заложено и в гените ми. Единият ми дядо е бил художник. Като по-млад рисувах много хубаво, поне така казваха околните. Въпреки че жена ми е изкуствовед, началото на нашата семейна колекция сложих аз. Колекционирам картини, които обичам сам да си избирам и лично да познавам художниците.

     - Как си почивате?

     - Обичам винаги да съм в голяма компания. За мен усамотяването не е привично. Въпреки че професията ми налага ежедневно десетки и стотици контакти, това не ме уморява и когато си почивам, обичам пак да съм с хора. Единствено ми усамотяване е, когато тръгна по реката с въдицата. Това са ми минутките за личен разговор!

     - Каква литература харесвате?

     - Аз съм руски възпитаник. Баща ми беше кореспондент на БТА, работеше в чужбина и се наложи да завърша руско училище. Не съм учил български език в средното си образование и може би заради това първото ми увлечение беше към руската литература. За съжаление малко време ми остава, за да разтворя книгата! В момента препрочитам “Записки по маншетите” на Булгаков, един от любимите ми писатели. Руската литература обаче обичам да чета на руски. Коренно се различава от превода на български.

     Не обичам криминални романи. Като по-млад четях фантастика, сега и тя не ми е интересна, предпочитам историческа литература.


“Ловът и риболовът са мое хоби!”
     - Каква музика слушате?

     - Обичам класическа музика в минутите на отдих. Не мога да слушам музика в кола или докато работя. Може би съм прекалено чувствителен към нея и тя ме разсейва. От българския фолклор изключително много ми допадат родопските песни.

     - Има ли място хуморът в политиката?

     - Задължително място. Самата политика често пъти е повод за хумор сред обществото. Но не това е най-важното. Добре подготвеният политик, който има добри комуникации с обществеността, трябва да общува по-различен начин с хората. Аз винаги се старая при срещите с гражданите в моите изказвания да има и сарказъм и хумор. Не обичам грубия хумор. Харесвам изискания виц.

     - Какво пречи най-много в работата на един политик?

     - Най-много си пречи той! Преходът в България не роди много силни политици. Може би защото те не успяха да осъзнаят, че когато страната е в преход, самият политик е преходен. Неговата роля е преди всичко да заложи основите на стабилизация в държавата. Когато един политик осъзнае, че е преходен, той непрекъснато трябва да се доказва пред избирателите си. Тогава той ще работи по-отговорно и по-целенасочено.

     - Кой е най-успешният момент в работата ви?

     - Надявам се, че той все още е пред мен. Не мога да отмина периода обаче 1990-91 г., когато с покойния Николай Добрев работехме по възстановяването на структурите на БСП, които доста се бяха разпилели. Голямо лично и професионално постижение за мен бе през 1997 г., когато сформирахме българската евролевица и успяхме 3 месеца след създаването й да влезем в Парламента.

     Мисля че успешно реализирахме с Николай Камов ролята си за създаването на нова левица чрез политическо движение социалдемократи. Най-ценно в моята политическа кариера ще бъде, ако успея да защитя закона за политическите партии, на който съм автор и внесохме заедно с Николай. Законът мина вече на първо четене. В момента се събират предложения за второ четене. Ако този закон мине до края на тази лятна сесия и се извършват предвидените в него действия, България ще осъмне в края на годината с друга партийна система. От 330 български партии, ще останат трийсетина, но реални политически субекти.

     - Трябва ли да са приятелски отношенията между политиците, за да вървят нещата?

     - Като цяло в политиката категорията приятелство едва ли е най-важната, въпреки че в никакъв случай не е за пренебрегване. Мисля че все пак имам приятелски отношения с всички.

     - Постигнали ли сте хармония в живота си?

     - За да зададете този въпрос на един Близнак, значи не познавате Близнаците. Близнакът никога не е доволен от това, което е постигнал. Той винаги е резкъсван от противоречиви мисли. Постигането на една цел за него не е удовлетворение, напротив в момента, който я постигне, тя му става безинтересна. От тази гледна точка не бих могъл да говоря за хармония. Като цяло в работата, семейството и интересите няма от какво да се оплача.

     - Любимата ви мисъл?

     - “Моята скромност не знае граници!”


последни в Интервю:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.