Атанаска Тенева – Ганева е народен представител от Коалиция за България. Родена е в Златоград, работила е като преподавател. Член е на Комисията по образованието и науката.

Атанаска Тенева - Ганева: “Интересното в работата ми е, че винаги съществуват различни гледни точки!”

     - С какво се занимавахте преди да станете народен представител?

     - Преди да стана народен представител преподавах в едно училище и във филиала на Техническия университет в гр. Пловдив. Последните семестри нямам възможност да водя упражнения със студентите и диалогът ми с тях е по-академичен. Обичам да се оглеждам в очите на студентите, да видя тяхната гледна точка по наболелите проблеми в държавата.

     На учениците преподавам философски дисциплини. През тази учебна година преподавам “право и етика” и “свят и личност”. Интересно ми е да работя с различни възрастови групи. Да наблюдавам как младите се подготвят за живота и доколко доволни са от него.

     - Какво харесвате в работата си като народен представител?

     - Още не съм достигнала до фазата на харесване, а се намирам във фазата на предизвикателството. Интересното в работата ми е, че винаги съществуват различни гледни точки. Тези гледни точки се отстояват и налагат по-различен начин. Това е въпрос на ораторски умения, на желание да спечелим съмишленици. Въпрос на това как действат и как гласуват преобладаващата част народни представители.

     Едно са големите приказки, друго са конкретните проблеми като здравеопазване, образование и т. н. Трябва да има ясно виждане какво да бъде българското училище, да се знае как ще се гарантира минималния пакет здравни услуги на хората, независимо от техните доходи. Всичко останало е сблъсък на друг тип интереси, които в Парламента трябва да бъдат загърбвани.

     - Трудно ли е да бъдеш политик?

     - Трудно е, защото натрупваш в себе си разочарованието и песемизма на хората, с които се срещаш. Те идват в приемната ми и след като видя болката и неудовлетворенето им, започвам да се чувствам изключително зле. С това разочарование народния представител не може да се справи! Да, ти ще придвижиш някоя жалба, ще помогнеш в търсенето на справедливост, но това става много трудно, изисква много време, през което хората продължават да живеят с болката си.

“Натрупваш в себе си разочарованието и песемизма на хората!”

     - Кога се чувствате най-уязвима?

     - Това е много лично усещане. По принцип съм затворен човек, но нямам проблеми с общуването. Чувствам се ранима даже при най-дребната забележка относно това, което правя. Пренебрежение от типа на “О, какво правите вие там в Народното събрание!?” изключително много ме засяга. Не приемам подобно пренебрежително отношение към работата на народния представител.

     - Как прекарвате свободното си време?

     - Наистина не ми остава много време за почивка. Гледам да наваксам в четенето, да се срещам с приятели. Имам страхотни приятели, свикнали сме заедно и си знаем и хубавите, и лошите неща. Обичам и спорта, и разходките в планината.

     - Кое свое качество харесвате най-много?

     - Любознателността. Обичам хората и се опитвам равнопоставено да общувам с тях. Мисля, че съм отговорна, по принцип съм и самокритична. Опитвам се да мисля позитивно. Трябва да носим повече положителна енергия и оптимизъм за хората, с които общуваме.

     - Трудно ли е за семейството на един народен представител?

     - Не е никак лесно. Работата ми като народен представител ме ангажира изключително много и това създава проблеми. Тъжно е, че ми остава малко време за семейството. Но моето семейство застава зад мен. То казва: “Ти можеш и трябва да се справиш!“ От народния представител се очаква категоричност и става лошо, ако я пренесеш и вкъщи. Създава се напрежение, затова се опитвам да не мисля за работата.

     - Как можем да задържим младите хора в България?

     - Доброто образование прави младите хора конкурентноспособни, то е прозорец към света. За да поискат да останат в България, младите хора трябва да получават необходимите им доходи и да се почувстват в свои води. За да стане това реалност обаче, трябва ние в Народното събрание да си свършим работата, както трябва.

     - Имате ли любима мисъл?

     - “Мисля, следователно съществувам!” Макар и не в онзи декартов смисъл, който се влага. В последно време се опитвам да не свалям усмивката от лицето си.

     Трябва да се отваряме към хората, така те по-лесно ще ни разбират и ние ще усещаме тяхната доброжелателност.