Васко Катинчаров е водещ на предаването “Фрактура” по музикална телевизия ММ, автор и водещ на предаването “Радиоактивност” по радио НЕТ и вокал на група Suffer H. На 29 февруари официално излезе дългоочакваният нов албум на софийската метъл група SUFFER H. Петият студиен проект носи заглавието “Code 187” и се издава и разпространява от Boardshop и Wizard.

Васко: “Важно е човек да не забравя откъде е тръгнал!”

     - Готов ли е клипът към Primitive Confrontation от новия албум на група Suffer H?

     - Клипът е готов от десетина дни. Съставен е изцяло от концертни кадри от деветте години, през които съществува групата. Не може да се каже, че това е клип в стандартния му вид, по-скоро е визуално представяне на групата. Suffer H е на логиката, че или прави нещо или нищо. Малко си противоречим, защото направихме нещо по средата.

     На една от песните сме решили да снимаме истински клип, това е едноименното парче от новия ни албум Code 187. Засега правим някои маневри, за да видим как ще съберем пари. Това, което искаме да направим е много сериозно, всички от екипа са ясни, само парите ги няма!

     - Тръгна ли клипът по телевизиите?

     - Засега само по телевизия ММ може да бъде видян и то не в дневния ефир. Нашата музика не се връзва с общата концепция, не е такава като за ежедневно гледане. Клипът може да се види в някои от специализираните предавания на ММ или през нощта.

     - Разкажи нещо повече за новия албум на групата, озаглавен Code 187.

     - Това е албум, който така направихме, че самите ние бихме го купили. Дълго мислехме дали да бъде по-комерсиален или не толкова комерсиален, но да отговаря на нашите усещания, виждания и потребности. Решихме, че така или иначе ще си го купи една и съща таргет група и го направихме такъв, какъвто на нас ни харесва. Не сме правили компромиси нито със звука, нито с аранжимента. Албумът е много искрен. Излезе тежък, но явно такъв е трябвало да стане.

     - Защо Suffer H смята, че криминалното е заложено във всеки от нас?

     - Във всеки човек доброто и злото вървят ръка за ръка. В него е заложен инстинктът за самосъхранение и инстинктът за саморазрушение. Не можем да бъдеш само добър или само лош. В един момент може да се случи нещо, ключът да бъде завъртян и да се отприщят някакви вътрешни сили, които не предполагаш, че притежаваш.

     Обложката на Code 187 е изцяло червена. Червеният цвят е символ на бунта, на новото, на живота и в същото време на лошото - кръвта. Вътре в обложката има лице, много напукано и изсъхнало, както и едни дигитални платки. Съчетано е бъдещето с чисто човешкия фактор. Една колаборация между човека и машината.

“Предпочитамие да свирим малко пъти на живо, но наистина да бъдат концерти!”

     - Какво означава Suffer H?

     - В първия си албум американската група Fear Factory има песен, наречена Suffer Age - “епоха на страданието”. Тогава имаше и едни немци, свиреха рап-метъл, казваха се “H Blocks” и ние съчетахме двете думи - Suffer H. Всъщност буквата H нищо не означава - това “измъчено Хъ”.

     - Защо избрахте да пуснете албума си в продажба на концерта на “Содом”? Феновете на “Содом” ли са вашата публика?

     - Да, припокриването е 100 %. На концерта хората можеха да си купят Code 187 на преференциални цени, направо от нас. Който пожела си го купи! За първи път извадихме и шапки. Направихме си собствена колекция, казва се Basic Line. Шапките са само 100 броя, вече продадохме половината, останалите могат да се открият в специализираните магазини.

     - С какви впечатления остана от концерта на “Содом”?

     - С добри. Но установих нещо за себе си. Когато бях на техния концерт през 1991 г., бях едва на 14 години. Тогава концертът за мен бе много емоционален, сега гледах “Содом” с много по-други очи. Тогава може би ме впечатли 12-хилядната публика. Сега концертът беше супер, групата свири по-добре от първия път.

     - В момента група Suffer H изявява ли се някъде?

     - В момента не свирим никъде, единствено в репетиционната. Причините за това са две. Едната е, че все още нямаме басист. Нашият дългогодишен басист Петър Съмналиев, който е в основата на група “Гравити Ко.”, през декември окончателно напусна групата. Има много желаещи да свирят с нас, но ние го караме по-кротко. Не ни трябва някой нахъсан тийнейджър да доказва, че светът е в краката му. Другата причина е, че предпочитамие да свирим малко пъти на живо, но наистина да бъдат концерти. Нашата музика е за много по-тесен кръг от хора. Затова трябва да преценим правилно къде да се появим и какво да направим.

Suffer H: “Във всеки човек доброто и злото вървят ръка за ръка!”

     - Как успяваш едновременно да си водещ на предаването “Фрактура” по телевизия ММ, на “Радиоактивност” по радио НЕТ и вокал на група Suffer H?

     - По съвсем нормален начин. Сещам се за една мисъл, няма да я цитирам точно, но все пак: “Ако работиш нещо, което те забавлява, значи не работиш въобще!” Аз се забавлявам с всички тези неща, те ме правят щастлив.

     - Каква е разликата във воденето на предаване по радиото и телевизията?

     - В радиото ми е по-трудно, защото там трябва да се изразяваш само с думи. Да обясниш на слушателя какво искаш да кажеш или какво чувстваш така, че той да те разбере правилно. В телевизията е достатъчен един жест. Ако нещо те кефи или не, можеш да вдигнеш рамене, да направиш гримаса и всеки ще схване какво се опитваш да му кажеш. В радиото ако мълчиш и вдигаш рамене, нищо няма да стане. Там трябва да работиш само с гласа си, много е важна правилната дикция, словореда. За да те почувства аудиторията по-близък, трябва да се изразиш на нейния език.

     - Какво правиш в свободното си време?

     - Много неща. Не че имам много свободно време. Голямата ми страст е киното. Аз съм голям киноман. Но ясно съм направил границата между маниак и киноман. Ако станеш маниак, почваш да изперкваш. Аз деля филмите, както и музиката, на добри и лоши. На нещо идейно и на нещо тъпо и стандартно.

     Гледам филми според настроението. Харесвам филми, в които присъства човешкият фактор и зрънце мисъл остава в главата. Слушам музика, при това всякаква. Чета списания, ровя се в Интернет.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - Има една мисъл, която е доста близка до философията на живота ми. “Щастието на всеки човек е в умението му да се радва!” Важно е човек да не забравя откъде е тръгнал. Да се радва на малките неща. Дребните неща могат да направят човек щастлив. Аз се радвам на такива неща.

     Снимките, използвани в материала, направи Елена Ненкова!