Весела Драганова е родена в Бяла Слатина, председател е на “Партия на българските жени”. Завършила е специалност “педагогика”, народен представител е от 1997 г. Член е на Комисията по културата и Комисията по труда и социалната политика.

Весела Драганова: “Когато си политик има доста разлика в начина ти на действие, на изразяване и общуване!”

     - Педагог сте по образование. Практикувала ли сте като такъв?

     - Аз съм завършила педагогика, но никога не съм практикувала тази професия. В Софийския университет завърших “маркетинг, мениджмънт и реклама”, след което специализирах в Германия в Export Academy. В крайна сметка съм работила в частни фирми по тази специалност, след това поех по пътя на политиката.

     - Труден ли беше преходът между двете?

     - Занимавам се с политика от 1997 г., тогава бе създадена “Партия на българските жени”. Преходът винаги е труден. Когато си политик има доста разлика в начина ти на действие, на изразяване и общуване. Смятам обаче, че познаването на маркетинга, мениджмънта и рекламата са доста полезни в работата на един политик.

     - По-трудно ли се приема жена като политик?

     - Трудно е наистина за една жена да се впише в политиката и да докаже какво може. За мъжете е много по-лесно да упражняват тази професия. Но все пак и жените успяваме. Не би трябвало в политиката да се делим на мъже и жени, а на можещи и неможещи!

     - Как преминава един ваш ден?

     - Доста динамично. Домашните ми задължения започват в 7 часа. Изпращам на училище каката и приготвям закуска на малката - на 2 години и половина. След това препускам със служебния автомобил до работата. Вечерта, разбира се, се стремя да бъда със семейството си, но това много рядко ми се удава. Вечерите са за неформални срещи с неправителствени организации и с хора от бизнеса, които искат нещо да направят. Един народен представител освен, че трябва да мисли за работата си в Парламента, има и задължения към избирателите си. Той трябва да направи всичко възможно хората да се чувстват по-добре, да има инвестиции и работа, затова и са необходими тези срещи.

     - Разкажете повече за семейството си.

     - Съпругът ми е с две висши образования - педагогика и оперно пеене. Имам две дъщери. Едната е във втори клас, сега на 24 март ще стане на 9 години, другата е на две години и половина. Имам прекрасни родители, свекър и свекърва, с които много се разбираме и обичаме. Имам и брат, който е по-малък от мен.

     - Какво правите в свободното си време?

     - Обичам да рисувам, но все по-рядко ми остава време за това. Сега се занимавам изключително с четене на анализи, статии - неща, за които не ми остава време през деня. Нямам много свободно време, защото “Партия на българските жени” има амбиции за много законодателни инициативи. А правенето на закони е изключително прецизна работа. Стремя се да отдавам свободното си време на децата си. Те са цветя, които трябва да поливаме и да пазим много.

     - Какво най-много ви е пречило и помагало в живота?

     - Най-много ми е пречила завистта и предателството, а най-много ми е помагала обичта на близките ми. Изпитала съм първото нееднократно, сега доста изразено откакто съм политик. Аз обаче съм на принципа, че човек трябва да се стреми да прави постоянно добро. То ще му се върне под една или друга форма.

“Най-много ми е пречила завистта и предателството, а най-много ми е помагала обичта на близките ми!”

     - Религиозна ли сте?

     - Да, може да се каже, че съм религиозна. Спазваме в дома ми всички религиозни празници според църковната българска традиция. Обичам да се уединявам в църквата, в която се венчахме с моя съпруг. Мисля, че там има нещо, което помага на цялото ми семейство. Отивам на църква, за да кажа една тиха молитва, моя, а не заучена. Но ще спра дотук, защото наистина това е нещо много лично!

     - Има ли място по света, което бихте желала да посетите?

     - Като малка исках да стана художничка, кандидатствах, но не ме приеха. Но пък неуспехите каляват човека и му дават хъс да продължи напред. Да иска повече и повече. Искам да отида в Рим, Венеция и Флоренция, защото там наистина е събрана голяма част от съкровищницата на изобразителното изкуство, на пластиката. Неща, които човек трябва да зърне поне веднъж в живота си. Обещали сме си с моя съпруг, че когато имаме възможност, ще заминем в Италия за една седмица.

     - Какво мислите за интернет медиите?

     - Те представляват наистина модерна форма на комуникация, която все повече трябва да навлиза в нашия живот. Един удобен начин човек да седне пред компютъра си, да се вглъби и да прочете онова, което го интересува. Трябва да се развиват интернет медиите, но все пак има още какво да се желае. Така или иначе всяко начало е трудно.

     Аз лично се надявам, че интернет медиите ще успеят. Прави ми впечатление, че те се стремят да бъдат някак си по-обективни от останалите видов медии. Не правят “сензации” като печатните медии. Определен тип хора влизат в интернет и не е нужно да правиш сензация и да разтягаш локуми, за да бъдеш четен. Наистина пожелавам интернет медиите да отразяват точно нещата и всеки читател да си направи собствени преценки по даден материал, а не да му се налагат тесногръди изводи и оценки.

     - Имате ли любима мисъл?

     - Да, имам любима мисъл. “Това, което не ни убива, ни прави по-силни” - Марк Аврелий. Тази мисъл ми помага да предолявам трудните неща, пред които нерядко се изправям в работата си и в живота въобще.