Жоро Пентаграма е водещ на предаването “Сладко отмъщение” по телевизия Би Ти Ви. Известният дизайнер на кожени облекла е женен от 1997 г. за известния модел Юлияна Кънчева. Заедно с Кольо Гилъна е участвал и в създаването на предаването по Нова телевизия “Тосподари на ефира”.

Жоро Пентаграма: “Помагали са ми амбицията и вярата, че наистина мога!”

     - Промени ли се отношението на приятелите ти, след като стана водещ на “Сладко отмъщение”. Страх ли ги е от теб?

     - Не, приятелите ми не ги е страх. Страх ги е тези хора, които притежават известна популярност, защото се превръщат в основни мишени. Останалите желаят да станат поръчители и да правят номера на известни хора.

     - Учудват ли те реакциите на жертвите ти?

     - Ами да. Общо взето, жертвата не реагира така, както сме го замислили. Често се получава някакъв обрат. Аз съм винаги нащрек в последните минути на камерата, много внимавам точно в кой момент да се появя. Някой път ако се забавя 1-2 минути с появяването си, става още по-интересно. Друг път ако се забавя повече отколкото трябва, изпускам нещата от контрол. Инфарктният момент в “Сладко отмъщение” е точно преди аз да се появя!

     - Има ли такива жертви, които се сърдят зад кадър?

     - О, да, има! Те са сърдити най-вече заради това, че няма начин да направят втори дубъл. Понякога жертвите искат по някакъв начин да изиграят камерата, да направят нещата по друг начин. Няма да е истинско! Винаги обаче става така, че накрая жертвата се смее, след като види камерата. Никога не сме оставяли жертвата сърдита, дори ако тя няма чувство за хумор. В крайна сметка нашата скрита камера е едно средство за популяризиране.

     - Как решавате какъв номер да спретнете?

     - Събираме се целият екип. Имаме три проектокамери, прехвърляме през главите си всякакви идеи, които могат да се вкарат в действие. Проучваме досието на жертвата. Какво обича, какво мрази, кои са приятелите му, враговете. Трябва да се получи една хомогенна смес, за да може като се направи скрита камера, тя да бъде достоверна. Жертвата не бива до последния момент да разбира, че се намира в скрита камера.

     - Ако жертвата се усети, че участва в скрита камера, какво ще направиш?

     - В момента когато се разбере, това означава, че е имало човек, който ни е издал. Обикновено провали стават при камерата, когато поръчителят играе на двата фронта. Това обикновено го разбираме още в началото. Камерата стартира и жертвата започва да се държи изкуствено. Това веднага се усеща, не може да се скрие. Тази камера не се излъчва и от това губят всички. Слава богу, такива камери се броят на едната ми ръка.

     - Поддържаш ли връзка с Влади Априлов?

     - С Влади се чуваме все по-рядко, защото той започна ново предаване. Доколкото рзабрах в Нова телевизия, нещо за фитнес с Митьо Крика. Ние не сме врагове, защото няма какво да делим. Аз просто го заместих в едно овакантено място. Влади Априлов имаше желание да напусне “Сладко отмъщение”, за да се занимава с пеене и с разни други неща. Човек винаги достига до такъв момент. Може да е след години, когато той просто решава да промени професията си. Аз самият го направих преди известно време и влязох в ролята на водещ.

     Това не е някаква самоцелна авантюра, а просто желание да промениш цялата атмосфера около себе си. В един момент така бях подредил живота си, че чак ми стана скучно. В работата си нямах какво да постигам повече, влязох в едно клише и нещо трябваше да разнообразя.

“Човек трябва много силно да се самомотивира, да вярва, че ще направи нещо и че ще успее!”

     - Би ли направил на Влади Априлов едно “Сладко отмъщение”?

     - Това е все едно сега на мен някой да се опита да ми направи скрита камера. Не че е невъзможно, но когато си в кухнята просто няма начин да не разбереш. Нещата, които се правят като схема, са толкова познати, екипът се е запизил същият. Влади веднага ще се сети, че нещо не е наред.

     - Работил си и за “Господари на ефира”?

     - В “Господари на ефира” работихме заедно с моя колега Кольо Гилъна в репортажния екип. Намирахме интересни теми, вкарвахме диалози, думички и други такива. Ние бяхме в началото, когато се формираше и форматираше цялото предаване. Сега съм доволен, че “Господари на ефира” набра скорост от само себе си.

     - Научи ли нещо, докато работи в Швейцария като дизайнер?

     - В Швейцария научих нещо наистина горчиво. България никога няма да влезе в световната мода. Ако го направи, българите ще сме изпълнители, хора, които обслужват чужди марки. Това ще бъде така не защото не сме талантливи, а по простата причина, че нямаме традиции в този бранш.

     - Колекционираш музика. Каква?

     - Всякаква. От рок до хаус, техно, неометъл Всичко, което можеш да си помислиш. Определено съм фен на ритъм енд блуса. Отраснах с рок музиката, в крайна сметка то си ми и личи. Не вярвах, че ще прослушам и съвременни стилове, като техно да речем. Оказа се, че имам ухо и за това.

     - Каква беше реакцията ти, когато Юлияна се снима за “Плейбой”?

     - Аз бях може би първият човек, който й каза да го направи. Вече съм сигурен, че Юлияна не съжалява за това и го приема за нещо стойностно. В първия “Плейбой” се снима свенливата Юлияна, докато във втората вече е във вихъра си. Тя вече знае какво притежава и колко глупаво е да го крие. Глупаво е да си играеш на някакъв фалшив морал във време, в което знаем, че всяко нещо е преходно. Сега го имаш, сега можеш да го използваш! Използвайте времето си, защото секса и любовта са до време.

     - Какво обичаш да правиш в свободното си време?

     - Да се ровя в интернет. Едва от година знам как се включва компютърът. В началото ходех по повърхността, без да се заравям. Първите няколко месеца бях може би най-големият колекционер на вируси. Но поне се научих къде да пипам и къде не. Вече се гмуркам надълбоко в интернет, най-хубавото обаче е, че мога да изплувам.

“Отраснах с рок музиката, в крайна сметка то си ми и личи!”

     - Какво мислиш за интернет медиите?

     - Имат бъдеще. Най-приятно ми е като видя бързата реакция за някоя новина. Има сайтове, в които новината се препредава след ден-два. Когато нещо е написано късно в интернет късно, това не е оправдано. Когато застреляха Илия Павлов, първото място откъдето научих за това беше интернет. За мен бързината на интернет медиите е най-добрното им качество. Ако това се загуби, по-добре да си купиш вестник.

     - Какво най-много ти е пречило и какво ти е помагало в живота?

     - Помагали са ми амбицията и вярата, че наистина мога нещо. Самовнушението е много силен мотиватор. Пречило ми е точно липсата му. .Също и обезверението, апатията, меланхолията. Такива неща, които те дърпат назад. Човек трябва много силно да се самомотивира, да вярва, че ще направи нещо и че ще успее.

     - Имаш ли любима мисъл?

     - “Това, което не те убива, те прави по-силен!” Хората не разбират тази мисъл. Човек трябва да се научи да преживява нещата, които го смъкват на земята и го нараняват жестоко. Защото е по-силен от тях!