Валентин Василев е роден на 7 октомври 1952 г. в София. Завършил е журналистика, работи в областта на икономиката. Народен представител е, член на парламентарния съюз на Обединените демократични сили.

Валентин Василев е член на парламентарния съюз на Обединените демократични сили.

     - Г-н Василев, разкажете повече за себе си.

     - Имам две висши образование, строителен инженер съм. По-късно завърших факултета по журналистика, както и специализация по икономика. Бил съм четири пъти народен представител, два пъти министър. В първото правителство на СДС бях министър на околната среда, а във второто - министър на търговията и туризма. Бил съм председател на българо-германския форум, работил съм и като инженер. Водил съм предавания по БНР и БНТ за клуб “Екология”. Издавал съм книги, научно-техническа и икономическа литература, справочна литература.

     Провеждал съм и изследвания за екологията на Черно море. Имам награда за подводни филми през 1990 г. в Парма.

     - Какъв е Валентин Василев извън Народното събрание?

     - Общо взето същия. Човек, какъвто и пост да заема, много трудно може да се промени. Просто започва да му личи какъв е бил преди това. Най-много ме радва фактът, че годините като политик не успяха да ме променят съществено.

     - Какво ви е помагало през годините, в които сте народен представител?

     - Помагали са ми всички онези хора, които ме подкрепиха, които са гласували за мен. Аз съм отговорен към тях. Никога не забравям кой ме е избрал, независимо дали съм в правителството или в опозицията. Това за мен е желязно правило! Мерило за един политик е, когато не е на власт и тръгне сред хората, да види как ще го посрещнат те. Дали ще го поздравят, ще кажат добра дума за него, каквото и да е, важно е той да усети, че е сред хората.

     - Какво ви е пречило в работата на политик?

     - Пречили са ми много неща. Когато ми пречи политически противник, това е нещо нормално. Става въпрос за борба за надмощие. Когато пречките идват отвътре, водят се вътрешни войни, както е в момента в СДС - ето с това не мога да се примиря!

     - Лесно ли прощавате?

     - Не обичам двуличието, лицемерието и предателството. Прощавам всякакви грешки, направени от незнание, от невъзможност за изпълнение и т. н. Но подлостта не я обичам!

     - Разкажете ми за семейството си?

     - Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя. Две дъщери, които се радвам, че притежават един изключително български дух. Те вече завършиха, сега работят и живеят в България.

“Помагали са ми всички онези хора, които ме подкрепиха, които са гласували за мен!”

     - Какво правите в свободното си време?

     - Занимавам се предимно със спорт, тъй като работата ми е свързана с много разговори, четене и писане. Поради тежкото умствено натоварване обичам да се разтоварвам, докато спортувам. Това страхотно ме зарежда с енергия.

     - Кои са спортовете, които практикувате?

     - Бил съм дълги години професионален състезател по подводен риболов и все още продължавам да практикувам. Това е и най-голямото ми хоби. Носител съм на много купи и награди от състезания по подводен риболов. Играя и тенис, карам ски.

     - Каква музика харесвате?

     - Различна. Обичам музиката на 60-те години, с която съм израснал, а така също и по-автентичната българска музика, особено родопската. Обожавам песните на Пирин и Банско. Класическа музика също слушам, харесвам джаз. Музиката я деля на добра и еднодневна. Хитовете от 60-те се слушат и до ден-днешен.

     - Четете ли литература, различна от политическа или икономическа?

     - Зависи от настроението. Преди години четях много философия. Сега виждам, че философията е относително нещо. Всеки един човек, особено в България си има собствена философия. Иначе, разбира се, имам любими книги и автори.

     - Какво мислите за интернет медиите?

     - Това е бъдещето. Въпреки че аз съм израснал с книгите и с пишещата машина и като инженер, и като журналист, и като политик. Определено обаче смятам, че интернет е бъдещето и няма друга алтернатива. Колкото и да не искат някои да признаят, Мрежата разкрива големи възможности. Но това означава и големи отговорности в разпространението на информацията. Не всички са добронамерени в това отношение.

     - Имате ли девиз или любима мисъл?

     - Не, не робувам на такива неща. Много мисли и мъдрости съм научил от най-обикновените хора! Тяхната истина обикновено е най-здрава!