Кинжал от златна сплав и 545 златни украшения от третото хилядолетие пр.н.е. са били намерени в могила край село Дъбене, Карловско. Археологическите находки по българските земи са изключително важни за разбирането на все още забулената в тайна тракийска цивилизация. Откритието е направил научният сътрудник в Националния исторически музей (НИМ) Мартин Христов. Новата сензация е идеално запазеният кинжал, който не завършва с остър връх, а със заточена равна част и е с високо съдържание на злато в сплавта. Предметът няма утилитарни функции, а е по-скоро символ на царска или първожреческа власт. 16-сантиметровият кинжал е достатъчно остър дори да се обръсне човек.

     Освен високата си художествена стойност предметът е свидетелство за високо организирания живот на праисторическото общество в карловското поле преди 5000 години и образуването на първите раннокласови държавни формации, коментират от националния музей.

     Огромният брой златни предмети говори за интензивен добив на злато и за високи технологии при обработката на метала, твърди директорът му Божидар Димитров пред Ройтерс. Находки от този тип в Средна и Южна Европа са съвсем малко, обясняват специалистите. Център, снабдяващ цяла Европа със златни украшения, се е намирал в карловското поле според учените, обяви пред журналисти директорът на НИМ Божидар Димитров.

     Пълна загадка обаче остава естеството на находището. Хилядите златни фрагменти са пръснати в десетки малки могилки, но в тях липсват човешки кости и керамика, т.е. няма погребения. Не са и останки от опожарени работилници, както се мислеше първоначално, тъй като липсват следи от сгради и пожари. На терена няма следи от селище от тази епоха - то се намира на километри от мястото на златното съкровище. Налага се тезата, че предметите са полагани в земята в рамките на ритуал като дарове за неизвестен бог.