В тихото градче Бад Аролсен, в бившата сграда на СС, се съхраняват най-изчерпателните свидетелства за човешки страдания. Подробните описания се съдържат в повече от 47 млн документи върху стелажи с обща дължина 16 мили, в общи тетрадки с твърда подвързия, каквито могат да се видят във всяко училище.

      С особена пунктуалност в Totenbuch, или Книгата на смъртта, която са водили в концлагера Маунтхаузен в Австрия, се описва “подаръка” на коменданта на лагера за Хитлер по случай рождения ден на фюрера на 20 април 1942 година. За екзекуцията в чест на великото събитие специално били подбрани 300 руски пленници.

      Всеки пленник е бил подложен на т.нар. Genickschuss – изстрел във врата с пистолет, поставен в основата на черепа, единствен патрон. Във всеки ред от списъка на екзекутираните педантично са вписани името и номера на концлагериста. Разстрелът е започнал в 11.20 ч сутринта, по това време за пръв път се появява думата Genickschuss, която се повтаря още 299 пъти, на всеки следващи две минути.

      Тази седмица документите, съдържащи данни за 17 милиони жертви на нацистките лагери на смъртта и системата на принудителния труд, за пръв път са обнародвани.

      В течение на 60 десетилетия те са били използвани само от Издирвателната служба на Червения кръст със цел изясняване на съдбата на милиони хора, изчезнали без вест при нацистите. Документите не бяха обнародвани преди всичко заради възражения от страна на Германия, която настояваше за защита на интересите на жертвите. Миналият вторник обаче комисията, в която влизат представители на 11 страни, и която контролира архива, най-сетне даде разрешение документите да бъдат открити за историците. Тези сведения ще позволят по нов начин да се погледне на работата на нацистката машина на смъртта и принудителния труд.

      “ Това са ужасни истории на ужасно време- заяви Улрих Херберг, историк от Института във Фрайбург- Печално и дори отвратително е, че тези сведения толкова време са били укривани от изследователите”.

      Архивите в сбита, но впечатляваща форма разказват за варварствата по време на нацисткия режим, който бе наложен над милиони хора. Един от документите е посветен на тежката участ на Катрина, французойка, арестувана от Гестапо за това, че се е оплакала от принудителна стерилизация след раждане на “ цветнокожо незаконно дете”.

      Друг документ хвърля светлина върху съдбата на немски банкер, изпратен в Бухенвалд през 1937 година след донос на информатор, който съобщил, че той критикува нацисткия режим. През 1944 му “предписали” 25 удари за “мързел” и след един от разпитите в устата му не останал нито един зъб.

      В архива е и историята на 31 год. медицинска сестра, която била заставена да носи жълтата “ звезда на Давид” – знакът за евреите. “Тази жена е наполовина еврейка, тя живее с арийския си приятел. Признава, че са имали сексуални отношения”- се казва в документа. Жената изчезва след като била изпратена в концлагера Равенсбрук.

      От 1945 година досега с помощта на архива в Бад Аролсен Червеният кръст е отговорил на повече от 11 млн запитвания от 62 страни – изпратени от роднини на хората, изчезнали безследно при нацистите. Само миналата година запитванията са били повече от 150 000. Данните са използвани и в помощ на хората, подложени на робски труд, за да поискат компенсации. Някои са успели да подадат иск благодарение на това, че имената и местонахождението им в лагера било доказано чрез сведения за борбата с въшките в лагера.

      Освен ужасяващите исторически детайли за нацистите, документите, според еврейските организации, ще станат силна противоотрова на отрицанието на Холокоста.

      “На разположение на изследователите ще попаднат милиони ръкописни страници, доказващи масовото убийство на евреи от нацистите. Това е удар по всички, които отричат Холокоста” – заяви Израел Зингер, представител на Всемирния еврейски конгрес.