Провадия-Солницата засега е най-ранният праисторически град в Европа и неговото възникване като комплекс, като градски център е някъде около 4700 г. пр. Хр. Това каза в интервю за „Фокус” проф. Васил Николов от Национален археологически институт и музей на БАН, който е ръководител на археологическия екип на Провадия-Солницата. Екипът на Николов и тази година е работил на обекта почти два месеца. След откритията през миналата година, свързани с укрепителната система на селището и с обредния център, през тази година усилията на археолозите са били съсредоточени върху некропола в близост до селището, както и върху самото селище.

Става дума за най-стария в Европа солодобивен център от VI и V хилядолетие пр. Хр. Началото му е около 5500 години преди Христа, както показват радиовъглеродните дати. Производството на сол е това, което е създало този комплекс и го прави толкова силен. Производството на сол е това, което е в основата на световноизвестния Варненски златен некропол, който е от същото време и богатството, на който е резултат на търговията със сол на дълги разстояния, каза проф. Николов. Няма данни за друг, по-ранен праисторически град в Европа. Селището възниква в средата на VI хилядолетие пр. Хр. с производството на сол вътре в селището. По-късно производството е изнесено извън селището, а самото селище вече е застроено предимно с двуетажни къщи и е оградено с каменна стена. Първата каменна стена, която е създадена някъде около 4700 г. пр. Хр., е дебела около 2 – 2,1 м и е била висока над 3 м. Съвременният човек си представя такива стени за Античността и Средновековието, но в случая става дума за V хилядолетие пр. Хр., за една възраст от 6700 г. – нещо, което е невероятно дори и за специалистите. По-късно тази стена е била разрушена най-вероятно от земетресение. Североизточна България е земетръсен район.

Имало е изследвания на геофизици, които смятат, че двата центъра – Вранча в Румъния и Шабла, Калиакра, са причината за тези разрушения. Ако първата стена е създадена около 4700 г. пр. Хр., втората е създадена около 4500 г. пр. Хр. Тя също е каменна и е малко по-дебела. От това, което е установено в тези части, тя има дебелина около 2,4 м и също е висока над 3 м. Разрушени части от нея са запазени в културния пласт. Тя частично се застъпва с първата укрепителна система. Диаметрите на тези укрепления са от порядъка на 80-90 метра. Това са първите две каменни укрепителни системи. Те са най-ранните в Европа. Третата вече е изключително масивна. Тя обхваща цялото селище и има диаметър около 105-110 м. Тъй като в културния пласт на селището, в останките на селището, се е натрупала една селищна могила вече, тя е един нисък пресечен конус, стените на този нисък пресечен конус са били подравнени и са облечени с кожух от едри камъни. На периферията на селището, на периферията на този пресечен конус е била изградена стена от много големи камъни. Невероятно е, че всички те са качени горе. Явно при следващото земетресение те са съборени, част от тях са по склона или под стената и сега ги откриваме на периферията на селището. Тази стена пак е била много висока – поне 3 м. Три последователни укрепителни системи заграждат това селище, каза още проф. Васил Николов.