Костите, намерени под пода на българска църква през 2010 г., биха могли наистина да бъдат на св. Йоан Кръстител според нова датировка, извършена по метода на С14 от изследователи в британския университет в Оксфорд, предаде АФП.

След анализ на фаланга в Оксфорд, тя е датирана от I век, което отговаря на епохата, в която проповедникът, роднина на Христос, е живял според различните религиозни текстове – посочва университетът в свое комюнике.

Признавайки учудването от констатирането на ранното време, от което са костите, учените подчертават, че тази датировка не е достатъчна, за да се удостовери, че това са реликвите на Йоан Кръстител.

Откритието е направено през 2010 г. от археолози при разкопки на антична църква, намираща се на българския остров, наречен Свети Иван, което означава буквално Свети Йоан.

От пода, намиращ се пред олтара, те изваждат малък саркофаг от мрамор, съдържащ човешки останки, между които фаланга, зъб, лицева част от черепа, както и три кости от животни.

Томас Хигам и Кристофър Рамзи се опитаха да датират тези човешки кости, но само една от тях, на фалангата, съдържаше още достатъчно колаген (фиброзен протеин), което позволи добро датиране по метода С14, радиоактивна въглеродна форма, т. е. неустойчива.

„Бяхме учудени, че датирането показва по-ранно време. Мислехме, че костите са от по-ново време, може би от III или IV век. Но резултатите наистина се свързват с някого, който е живял през I век”, обяви проф. Хигам в комюнике.
„Дали се отнася до Йоан Кръстител или не, това е въпрос, на който не можем да отговорим и не бихме могли може би никога да отговорим”, допълни той.

Изследователи от университета в Копенхаген възстановиха от своя страна част от генома на трите кости. Получените резултати от изследване на ДНК показват, че те принадлежат на един човек, може би от мъжки пол, носител на характерни за Близкия Изток гени, където е роден и св. Йоан Кръстител.

Българските археолози откриват до саркофага малка кутийка от бигор (вулканична скала), на която има надписи на старогръцки, споменаващи ясно св. Йоан Кръстител и неговия празничен ден.

Според текста се изисква помощта на божия служител Тома, който според някои теории е натоварен да пренесе мощите на български остров.

Анализ на кутийката показва, че тя вероятно е от Кападокия, област в Турция.

Българските изследователи смятат, че костите вероятно са дошли на острова от виа Антиох, турски град, в който дясната ръка на Йоан Кръстител е била запазена до X век.