Кутия от дъбово дърво, направена от дъските на винената бъчва, с която през 1806 г. в Лондон е откарано тялото знаменития адмирал Хорейшо Нелсън (Horatio Nelson), след смъртта му в Трафалгарската битка (21 октомври 1805 г.), бе продадена от аукционната къща Bonhams в Лондон за 8 160 паунда ($ 15 180). Реликвата, свързана с един от най-големите герои в историята на Англия, надвишила близо 8 пъти очакваната й аукционна оценка, предава DPA.

Адмирал Нелсън, командващ английската флота от 27 кораба в знаменитата битка срещу френско-испанската ескадра от 33 кораба край нос Трафалгар, югозападно от испанския бряг, е прострелян смъртоносно в заключителната част на сражението.

Съгласно оставеното от Нелсън завещание, тялото му не било предадено на морето, както предвиждал морския устав на Англия, а върнато за погребение в Лондон. За целта то било поставено във винена бъчва, която впоследствие била напълнена с бренди, примесено с камфор и смирна. След почти 3 месеца неговият флагман HMS Victory го откарва в пристанището Гринуич, тогава в непосредствена близост до Лондон. 

Впоследствие от дъските на бъчвата, пазила тялото на Нелсън, са направени няколко възпоменателни кутии, една от които е продадената в британската столица.

Хорейшо Нелсън се ражда на 29 септември 1758 г. в Бърнам Торп (Burnham Thorpe), графство Норфък, като 6-то от общо 11 деца в семейството на свещеник. Постъпва във флота още на 12 години, на кораб под командването на вуйчо му. На 20 вече е капитан и е пратен на служба в Западните Индии, Балтика и Канада. През 1787 г. на о-в Невис (о-вите Сент Китс и Невис на Карибите, б. ред.) се жени за Франсис Нисбет и се връща в Англия, където прекарва следващите 5 години на половин заплата и крайно неудовлетворен от липсата на кораб, който да командва.

Когато Великобритания влиза във Френските революционни войни през 1793 г., Нелсън получава командването на HMS Agamemnon с който служи в Средземно море, помага за завладяването на о-в Корсика и участва в Битката при Калви (4 юли-10 август 1794 г.), където загубва зрението на дясното си око на 12 юли.

По-късно, в изгубената от него Битка при Санта Круз де Тенерифе (22 юли-25 юли 1797 г.), когато прави неуспешен опит да превземе испанското пристанище Санта Круз на Канарските о-ви, Нелсън губи и дясната си ръка, след като е ранен с мускет.

Като командир е известен със смелите си и находчиви действия и честото незачитане на заповедите на висшестоящите офицери. Това неподчинение му носи победите в Битката край Кабо де Сао Висенте в Португалия (14 февруари 1797 г.) над двойно по-голяма испанска флота и в Битката при Копенхаген 4 години по-късно (2 април 1801 г.) срещу датско-норвежкия флот, когато нарочно игнорира заповедта за изтегляне на адмирала си, сър Хайд Паркър, вдигайки далекогледа пред сляпото си око и заявявайки впоследствие, че не е видял сигнала за отстъпление.

С победата си в Битката при Нил (1-2 август, 1798 г.) в залива Абукир в Египет над флотата на Наполеон, Нелсън окончателно затвърждава превъзходството на британците по море и окончателно слага край на мечтите на Бонапарт за установяването на директна търговска връзка с Индия.

През 1798 г., докато пребивава в Неапол, Хорейшо Нелсън се влюбва в съпругата на британския посланик Уилям Хамилтън, лейди Ема Хамилтън, която става негова любовница и се връща в Лондон за да живее открито с него до самата му смърт, въпреки че той остава женен. Двамата имат незаконна дъщеря, Хорация Нелсън (1801-1881), която на свой ред посмъртно го дарява с 10 внуци.

В периода 1794-1805 г., под командването на Нелсън, британският флот налага превъзходството си над французите. На 23 април 1804 г., по време на обсадата на Тулон, той получава най-висшето звание в кариерата си, “вицеадмирал на Белите” (Vice Admiral of the White), 6-ят по значимост ранг във военноморските сили на Великобритания, който носи до смъртта си. 

Най-значимото и последното в живота му сражение, което спасява Британия от инвазията на Наполеон, е Битката при Трафалгар. Преди боя на 21 октомври 1805 г., Хорейшо изпраща на флотата си знаменитото съобщение: “Англия очаква всеки мъж да изпълни дълга си”, което сам прави до последния си дъх. Часове по-късно, във финалната фаза на сражението, адмиралът е свален от куршума на френски стрелец, докато води атаката срещу френско-испанската армада. Изстрелът идва от по-малко от 50 метра, от съседния вражески кораб Redoutable, като куршумът преминава през лявото рамо и пробива белите му дробове, преди да се забие в основата на гръбнака.

След връщането на тялото му в Англия като национален герой и 3-дневно поклонение в Гринуич, останките му са погребани с държавни почести в катедралата “Сейнт Пол” в Лондон на 9 януари 1806 г., като в последния си път е изпратен от 32 адмирали, над 100 капитани, 10 000 войници и стотици хиляди британци. В памет на военачалника, между 1840 и 1843 г. на площад Трафалгар в Лондон е издигнатата прочутата Колона на Нелсън – 46-метров гранитен постамент, върху който е поставена 5,5-метровата му статуя.