На този ден през 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново се обявява независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор от 1878 г.

Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г.

Според договора териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България - автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.

Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили). Компанията на Източните железници запазва своите права на територията на Княжеството. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави.

Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави.

След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя.

По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол жп линия.

В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод.

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги, б. ред.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
 
22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина.

Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908-1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

На 6 април 1909 г. в Цариград А. Ляпчев и Рифаат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България. Същия ден в Петербург е сключена българо-руска финансова сделка. С нея Русия предоставя на България заем, без гаранции и контрол, в размер на 82 млн. лв., за срок от 75 г., с лихва 4,75 %.

На 7 април 1909 г. Независимостта на България е официално призната от Русия, а след това и от Англия, Франция, Италия, Сърбия, Черна гора и Румъния.

Русия така и не получава цялата сума, уговорена в протокола. България прави вноски по протокола някъде до 1914-15 г., т.е. около 6 години при срок на заема 75 г. Някъде през 30-те години на миналия век съветското правителство (вече при Сталин) опрощава цялата неизплатена част от руския държавен заем. Впрочем, вноски по него България, така или иначе, не прави още от годините на Първата световна война.

С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

През 1911 г. V Велико народно събрание прави цялостна редакция на Търновската конституция. В съответствие с международно-правния статут на България след обявяване на независимостта (22 септември 1908 г.) навсякъде, включително и в нейното название, думите княжество и княз са заменени с царство и цар. Освен редакционни, поправките са и по същество. Българският монарх разширява пълномощията си и заедно с правителството получава право да сключва международни договори, без да уведомява за това Народното събрание, което отваря вратите за драмата на Междусъюзническата война и катастрофите за България.