Самосделският археологически комплекс край село Самосделка в Камизякски район на  Астраханска област на Русия е мястото, където е била разположена столицата на Хазарския каганат Итил (Atil; Itil), обяви един от ръководителите на проучващата обекта археологическа експедиция на Астраханския държавен университет и Института по етнология на РАН, Дмитрий Василиев, цитиран от агенция “Новости”. Древната хазарска столица била разположена край делтата на р. Волга, край северозападните брегове на Каспийско море.

Разкопките край Самосделки се водят от 2000 г., като откритият културен пласт е с дълбочина около 3,5 метра. Археолозите успели да установят очертанията на кирпичената крепост-цитадела на столицата, жилищни квартали с характерните за хазарите “юртообразни” жилища и специфични за тях керамични изделия.

Най-долните слоеве на обекта са датирани от времето на разцвета на Хазарския каганат от VIII-IX век. Открит бил и слой, носещ следите от голям пожар, който по всяка вероятност съответства на периода на опустошаването на Итил от киевския княз Святослав Игоревич (ок. 942-972 г.) през втората половина на 60-те години на Х век.

Общата площ на хазарската столица е голяма за средновековните стандарти – около 2 квадратни километра, като според специалистите, в нея вероятно са живели 50 000-60 000 души.

Едно от най-сериозните косвени доказателства, че Самосделското градище е изгубената хазарска столица, е именно голямата кирпичена крепост, чието издигане било изключително царски приоритет.

Досега археолозите са открили само още една хазарска кирпичена крепост – в Саркел, на левия бряг на река Дон, която в момента се намира на речното дъно. Известно е че тази твърдина била изградена лично по заповед на кагана.

Според учените, Итил продължил да съществува и след падането на Хазарския каганат и дори след изчезването им като народност, чак до XIV век, когато бил потопен от Волга заради повишаване на нивото на Каспийско море. Следите от предмонголския период и управлението на “Златната орда” също били регистрирани в археологическите пластове на града.

Хазарите основават своя каганат през VІІ век в Северен Кавказ по крайбрежието на Каспийско море. В годините на своя разцвет, хаганатът и неговите васали контролират територията на днешна Южна Русия, Западен Казахстан, Източна Украйна, Азербайджан, голяма част от Кавказ, в т. ч. днешна Черкесия, Дагестан, Чечня и части от Грузия, както и Крим.

Между 965 и 969 г., Хазарският каганат е завладян от княз Святослав І Киевски и става част от Киевска Рус. След като постепенно били изместени от русите, кипчаките (чийто западни племена са по-известни като кумани) и монголите от “Златната орда”, хазарите постепенно изчезват като културно обособена общност.

Според Василиев, последните исторически бележки за хазарите датират от ХІІ век, преди да бъдат претопени от другите народности в региона.

През 1242 г. владетелят на “Златната орда”, монголският хан Бату, изгражда своята столица Сарай (Sarai), известна още като Сарай Бату или Стари Сарай, на мястото на Итил.

Градът, който бил столица на “Златната орда” до средата на ХІV век, е един от най-големите в средновековния свят, като според изданието на енциклопадия Britannica от 2005 г., населението му достигало 600 000 души.