Факти, Анализи, Коментари
   8 Декември 2022
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Разгадаха десетвековна тайна на Килифаревската крепост
9 Май 2008
Иманяр открил 200-метровия таен вход, проучвайки всички легенди и предания
Археологът доц. д-р Мирко Робов показва тайния вход
Археологът доц. д-р Мирко Робов показва тайния вход

Една от големите исторически мистерии вече е разгадана, пише в днешния си брой великотърновският вестник "Борба".  Иманяр случайно открива тайния проход и водохранилището на прочутия Килифаревски манастир и крепост, информираха от създаденото преди броени дни сдружение „Килифарево минало и бъдеще”. Проходът е бил разкрит преди седмица, след като с години са били проучвани местни легенди и предания и са събирани данни и различни белези за местонахождението му, разказа археологът доц. д-р Мирко Робов, който също е член на сдружението. В структурата му влизат още братът на шефа на телевизия СКАТ инж. Александър Балевски, доц. Пламен Павлов, Цани Иванов, Петър Йовчев, Пламен Петров и др.

За пръв път пред „Борба” д-р Робов показа входа на тайния проход. Разочарован, че няма ценности, иманярят решава да сигнализира представители на сдружението, които пък решават да не съобщават името му. Тайният проход е с дължина около 200 метра. Той започва от коритото на река Веселина западно от село Нацовци. Досега при разкопките на тайнствения манастир, където е имало и крепост, отбранявала подстъпите към Търново, не е разкриван нито кладенец, нито какъвто и да било друг източник за питейна вода, водохранилище или таен вход.

Входът на тайния тунел е запазен почти изцяло. Той е разположен в подножието на пътя след перилото на Нацовци. До него се стига през малка просека, която е прокарана наскоро. Входът на тунела е маскиран под няколко огромни дънера и скални отломки. При разчистването му обаче личи сухата зидария, с която е оформен. От него липсват единствено няколко камъка от свода, които са паднали при разкопаването, убеди се наш екип на място. Тунелът започва от самия речен бряг. Откривателят му е обходил надлъж и нашир реката, докато установи точното място, откъдето започва.

Тайният проход към Килифаревската крепост, на чието място през XIV век е вдигнат манастирът, е с височина около метър и половина. Той преминава през гората в посока северната порта на светата обител и стига до вътрешността на стените й. Тунелът има две основни функции, смята доц. Робов. Едната е да бъде подсигурен начин за безопасно напускане в случай на обсада. Той е служел и за снабдяване с храни и продукти, също във време на бойни действия. Специалистите прогнозират, че голяма част от прохода минава по повърхността на земята, заради което е маскирана с насипи и изкуствено оформени възвишения. Тайният проход е оформен почти изцяло от дялан камък. До самия му вход е направен филтрационен кладенец. Съоръжението е издълбано под нивото на реката и в него блика естествено пречистена от земните недра вода. Според археолога предстоят сондажи в района, за да бъде датиран точно обектът. Подобен таен проход е открит и в района на църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Той отвежда от крепостта Царевец в подножието на светата обител, където тече Янтра. Такъв е разкрит и в крепостта край Червен.

Килифаревският манастир е един от най-интересните местни културни паметници, които обаче не са експонирани и популяризирани в достатъчна степен. Именно затова тук не идват и много туристи. Според друга популярна легенда някъде тук, увити във восък са и свитъците от библиотеката на книжовната школа, която е изнесена насам след падането на Царевец. Самият Петко Славейков споменава за библиотеката и прогнозира, че тя се съхранява на тайно място в района на манастира или край Беляковец. В началото на 70-те години по следите на свитъците тръгва даже научна експедиция, ръководена от покойния проф. Йордан Андреев. Тя обаче няма успех.

Светата обител, която се намира на около половин километър над настоящия Килифаревски манастир, е светая светих и за иманярите. Наш екип се натъкна на множество изкопи още през лятото на миналата година. Хълмът до светата обител е буквално на решето, а по черния път, който отвежда през гората към него, са пръснати останки от керамика. Според местните тук даже и посред бял ден се чували взривове, с които иманярите търсели ценности в недрата на земята.

За да се популяризира Килифаревският манастир като туристическа дестинация, е създадено и сдружението "Килифарево- минало и бъдеще". Освен че ще кандидатства по различни проекти за експониране на местните старини, то ще провежда и широки разяснителни кампании, свързани с историята на Килифаревския манастир. Както „Борба” наскоро съобщи, вече има изготвен и специален проект, с който ще се търси финансиране за старата света обител.

Смята се, че в първоначалния си вид Килифаревският манастир е построен между 1348 и 1350 г. Основател е видният български духовник Теодосий Търновски, който с помощта на тогавашния владетел цар Иван Александър превръща светата обител в едно от най-важните средища на средновековната българска просвета и книжнина. За кратко време се формира Килифаревската книжовна школа, в която през 1360 година вече се обучават 460 ученици, най-известният от които е бъдещият български патриарх Евтимий Търновски.

Манастирът е бил обграден с дебели крепостни стени. В средата на двора внушително се е издигала неколкоетажна кула, служеща за наблюдение на пътя към Хаинбоазкия проход. Това не е попречило малко след османското нашествие по българските земи Килифаревската крепост да бъде разрушена, а голямото книжовно средище – напълно унищожено. Векове след това, през 1718 г., манастирът е възстановен, но на днешното си място. В края на XVIII в. отново е неколкократно опустошаван от кърджалиите и впоследствие възобновяван.


последни в История:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2022 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.