Българският цар е бил висок 1.90, силен и мускулест, починал е на 35- 40 години от рани в агония
Възстановен образ на цар Калоян, направен въз основа на костите на владетеля, бе връчен от проф. Йордан Йорданов на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров на церемония в Института по антропология на БАН предаде репортер на Агенция “Фокус”.
Проф. Йорданов обясни, че находката, въз основа на която е направен бюстът на Калоян, е открита през ноември 1972 от покойния вече археолог Вълю Вълев на прочутия гроб № 39 до северната страна на църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. След консервация и пълното медико-антропологично изследване на костите, през 1976 г. е била направена и реконструкцията на гипсово копие от черепа на българския цар.
Йорданов обясни, че възстановката на образа на владетеля е отнела около 3 месеца и половина и дава изключително богата информация за Калоян. От нея става ясно, че българският цар е бил висок 1,90 м, бил е силен човек с добре развита мускулатура и телосложение и ясно изразен релеф на костите. Впечатление правят и великолепно запазените 32 зъба на владетеля, по които няма никакви следи от увреждания и нарушения.
Възрастта, която е определена по костните останки, е тази, която се знае от историята за царя, тъй като няма точни данни за рождената му дата, но се предполага, че е Калоян е умрял на около 35 - 40 годишна възраст.
Интересен факт при възстановката на образа е наличието на две наранявания, които са открити по високата част на главата на владетеля. Едното е по-голяма костна рана, нанесена с голяма сила, най-вероятно с твърд предмет, вследствие на което е била счупена вътрешна черепна пластинка. Допуска се, че това счупване може да е водело да симптомите на така наречената травматична епилепсия при Калоян. Другата рана, отново на главата, е била по-лека. И двете рани обаче са зараснали и се знае, че той не е умрял от тях.
Проф. Божидар Димитров заяви, че е голяма чест за него да приеме възстановения образ на един от 10-те най-велики български държавници и че този бюст е поредният трогателен пример за това как научните институции си помагат в нещо хубаво като обогатяването на експозицията на НИМ.
Той обясни, че според последни изследвания най-вероятно цар Калоян е починал от тежките си рани и е умрял в 24-часова агония, през която често е идвал в съзнание.
Потомък е бил на българската преславска династия, започваща от Крум, Омуртаг, Маламир и най-вероятно е роднина на цар Самуил.
Проф. Димитров припомни, че цар Калоян е един изключителен дипломат и че вчера се е навършила годишнина от може би най-голямата му военна победа - разгромът на латинската рицарска армия край Адрианопол на 14 април 1205 година.