Учени от Института по праистория и протоистория в Кьолн потвърдиха, че археологът Недко Еленски  е откривателят на най-старото погребение на Балканите, пише в днешния си брой в. Борба. То е открито в селище от най-ранната новокаменна епоха край Джулюница, където търновският археолог работи вече пет години.

Изводите на германците са окончателни и резултатите от техните изследвания са пристигнали вчера в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Новината съобщи директорът на музея н.с. Иван Църов.

Лабораторията за радиокарбонни изследвания е работила върху пробите в продължение на близо две години. Напълно готови са пет от изпратените седем проби. Все още се чакат други резултати от изпратени за изследване семена. Когато и те приключат, вече ще се знае какви култури са отглеждали за прехраната си неолитните хора.

От 5990 г. пр. Хр. е най-старият пласт, до който е стигнал търновският археолог. Когато той попаднал на погребението, успял да извлече край него органични материали, които са останки от овъглено дърво. Пратил в Кьолнския институт три проби от най-стария пласт и две от втория по възраст пласт. Резултатите потвърждават, че действително датировките на проучвателя са точни, като става дума за периода от време 5990 – 6150 г. пр. н. е.

„Ясно е вече, че моите догадки, които ви казах при откриването на погребението, са верни и можем да говорим за най-старото погребение на Балканите от неолитната епоха”, казва археологът. В погребението нямаше никакви предмети, защото в тази ранна епоха хората не са били погребвани с дарове. Но интересният детайл е, че гробът, който Недко Еленски проучваше, е вътре в жилището и много близо до огнището на дома. Това е нормално за времето си, като по този начин живите са живеели с мъртвите си предци.

Погребението е било вкопано под пода на жилището, а дървото не е от ковчега, обяснява Недко Еленски. Вероятно става дума за дъб и е сигурно, че неолитното дърво е успяло да се запази до наши дни само защото е било овъглено.

В историята на човечеството има три  големи революции. Първата от тях е неолитната, която се е състояла преди повече от 8 000 години. Това е преходът от присвояваща икономика към производство. Това е моментът, в който човечеството открива земеделието и  животновъдството и става независимо от природата и от лова. За археолозите двете праисторически селища, в които за първи път бяха намерени неолитни погребения, доказват, че от територията на днешна България е започнало развитието на земеделието Европа.

Първата находка беше намерена в началото на месец ноември 2005 г. във врачанското село Оходен, до бреговете на река Скът. Погребението е на жена на около 16-годишна възраст. Според археолозите средната продължителност на човешкия живот в тази епоха е била 30 години, така че може да се смята, че скелетът е на възрастна жена. Погребението е намерено пред прага на къщата. Предполага се, че е било култово погребение. Жената вероятно е била удушена, но археолозите не смеят да застанат твърдо, зад тази теза.

Само единици от праисторическите ни предшественици са били погребвани в рамките на селището. Некрополи отпреди 8 000 години не са открити. Не се знае и какво са правили неолитните хора с мъртвите си. Разработката във Врачанско и откритията са на археолога от врачанския музей Георги Ганецовски, който от 2 години на това място търси доказателства за праисторическо селище.

“Става въпрос за погребение в свито положение, т. н. хокер на ляво това е погребение, което се извършва в праисторическите периоди. Погребението е вътре в границите на проученото от нас селище. Самото селище се датира от монохромния неолит. Редица паралели на добитите от нас материали, както и наблюдения от откритите структури, с материали на структури от други подобни проучвани селища, особено в Сърбия, по поречието на река Морава, ни позволяват да датираме този обект от последното столетие на седмото хилядолетие преди Христа”, посочи Георги Ганецовски.

В село Оходен са открити и останки от обгоряла житна култура, както и кости от домашни животни. Находките насочват изследователите по следите на първата земеделска култура.

“Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация в България, затова ни говорят някои намерени кремъчни артефакти. Използвани именно за обработка на земя. И естествено едни  от най-интересните ни находки са откритите чрез специална методика на флотиране намерени овъглени семна от житни култури. Освен това имаме данни от обработката на добития костен материал - става въпрос за доста напреднала фаза на доместифициране на едър рогат добитък”, обясни Ганецовски.

Вторият праисторически скелет, намерен месец след първия, също е на индивид на близо 16-години и също е положен в характерната ембрионална поза, беше намерен в село Джулюница до Велико Търново. Откри го след 4-годишна работа археологът от Великотърновския музей Недко Еленски. Скелетът е бил до огнището на едно от вкопаните жилища от праисторическото селище. Селището е открито през 90-те години при спасителни разкопки след прокарването на магистралата за Варна. Първоначално се смята, че е от бронзовата епоха. По-късно обаче археолозите намират образци, които ги насочват към новокаменната.