Скелет на почти двуметров мъж, открит в северната кула под Асенова крепост, може да се окаже на Иванко, убиеца на Асеня, стана ясно вчера.
 
 Експедиция, финансирана от община Асеновград, попаднала на находката, когато разкопавала неизследваната труднодостъпна зона под крепостта. Екипът на археолога Христо Басамаков, директор на Историческия музей в града, се е натъкнал на мъжки скелет с отразяни стъпала и глава. Зъбите са напълно запазени. Дясната ръка е била прибрана върху торса, лявата- плътно до тялото. Върху останките е открита монета с датировка на сечене 1208-1230 г.

 ДНК експертиза на находката и скелетът на цар Калоян, открит във Велико Търново, може да докаже дали има родство, защото двамата са братовчеди. Още не е поискана подобна експертиза обаче. Предполагаемият скелет на Иванко се пази в кашон в църквата "Св.Богородица" при Асеновата крепост вече 14 месеца.

 Последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимака, примамен от византийския император да се върне от крепостта при Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан, не е известно.

 Близо двуметровият ръст е напълно неестествен за средновековието, когато мъжете са били високи 1.50-1.60. А за Иванко е известно, че е бил изключително висок и едър мъж.

 Липсващите стъпала може да са свлечени от времето или пък умишлено отрязани, каквато практика е имало в средните векове за хора, от които се страхуват - един вид предпазване от вампирясване, твърдят археолозите. Христо Басамаков е почти сигурен, че мъжът е бил прободен в гръб - ясно личи, че задната гръдна кост е почти перпендикулярно изправена навътре. Притесненията на археолога идват от датировката на монетата върху скелета, тя е 8 години след последните известни данни за Иванко по тези земи. Не е ясно колко години е живял той след 1200.

 Погребението е било християнско и скромно. Наоколо не е открит друг гроб, очевидно не става дума за некропол.

 Асенова крепост се намира на 2 км южно от Асеновград, върху скален зъбер в края на билото Белочерковишкия рид на Чернатица. Тя е кацнала върху една варовикова чука, на левия бряг на река Чая, точно на това място, където проломът на реката се стеснява изведнъж в почти отвесни скалисти брегове.

 Според археологически данни крепостта датира от втората половина на IXв. Из самата крепост са намирани монети от времето на император Теофил (829-842).

 Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нарастнало, както нарастнало и застрояването на околния терен със жилищни и стопански постройки.

 Самата крепост се намирала в богат земеделски район и постепенно се превърнала в негов център. Там се настанили административната и военната власт на района, а Стенимахос се превърнало в предградие на крепостта, като през XIII век крепостта и селото образуват средновековният град Стенимахос, известен оттук нататък във всички писмени извори. Северозападно от крепостта е било средновековното село ''Петрич'' съществувало XI-XIVв.

 Намерените многобройни монетни находки дават основание да се предполага, че освен стратегически, крепостта е била и оживен икономически център. Този център е поддържал оживени икономически връзки не само с градовете от балканският полуостров, но и извън него. Доказателство за това е намерената монета на венецианският дожд Теополу датирана към 229-240 година.

 Друга находка, която е много ценна и интересна е намерената българска бронзова монета на Константин Тих, която е датирана към втората половина на XIII век. Любопитно е, че това е единствената българска монета открита тук.

 Други монетни находки, които дават косвени указания за историята на крепостта са една римска бронзова монета от времето на Константин Велики от IV век. Крепостта е датирана към IX век, а тази монета ни препраща пет века по-назад във времето. Дали тук е имало укрепено място преди построяването на крепостта, такава, каквато днес я познаваме ще стане ясно, след по-мащабни разкопки на района около и в самата крепост.

Освен това са намерени и византийски бронзови моменти от XI-XII век и една препечатана антична монета от X-XI век, които са важно указания за стоково-паричните отношения от това време.

 Измежду по-значителните находки заслужава внимание оловният печат на византийския владетел Алекси Комнин (1048-1118) и десетки византийски монети от времето на Комнините.