На 6 май честваме Гергьовден, Денят на храбростта на българската армия. Празникът започва да се отбелязва в Българската армия още с нейното създаване.

С указ номер 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С указ номер 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път причестването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на боевете при Шипка. Две години - 1991 и 1992, българските воини честват този ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС нр. 15, от 27 януари, 6 май отново заема мястото си в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Този велик Христов мъченик живял и пострадал през времето на римския император Диоклециан. Още млад, Георги постъпил на служба в императорската войска и на 20-годишна възраст достигнал чин военен трибун. Бил красив, умен и способен. Най-ценното му богатство обаче била вярата му в Господа Иисуса Христа. По това време се повдигнали лоши гонения срещу християните: затваряли ги и ги подлагали на страшни мъки. Подложен бил на мъчение и Георги. Напразно императорът го увещавал с примамливи обещания да се откаже от Христа, напразно го заплашвал с нови по-тежки мъчения. Георги смело изповядвал вярата си и твърдо понасял мъченията. Обули му нажежени обуща и го карали да тича с тях.

“Тичай, Георги - си казал той, - тичай, за да постигнеш спасението!” Привързали го към едно колело с ножове. При въртенето си колелото късало част от тялото на Христовия мъченик. На новите заплахи от страна на императора Георги казал: “По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз да понасям мъченията.” Бог подкрепял Георгия в страданията. Мнозина, като видели твърдостта на Георгия , повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпруга на императора. Когато водели Георгия, за да бъде посечен, тя не могла да издържи повече, припаднала и умряла.

Св. Георги бил убит на 23 април 306 година. Неговата памет се тачи светло от православния наш народ. Той е възпят в народните песни като покровител на посевите. Изобразяват го яхнал на бял кон, с копие в ръка да убива ламя - символ на езическото нечестие.