Наближава честването на Рождество – Първото Христово пришествие. Не „празника”, а честването (отдаването на дължимата почит - ЧЕСТ - на нашия Господ чрез спомена за едно минало съ-битие от Неговия земен живот)! Защото думата „празник” съдържа в корена си „празен”, а това е най-изпълващото ни съ-битие – с надежда за спасение, с увереност в Божията обич към нас; за това, че Бог така ни е обикнал, че е изпратил Сина Си, пожертвал Го е за нас, за да ни спаси от нас самите – от греха. Рождеството е само началото на земния път на нашия Спасител!

Всяка година по това време чуваме: ”Коледа е! Да бъдем поне малко по-добри!” – Само по „Коледа” ли? А след това…? Дали Бог е извършил това Велико Чудо – Девицата да зачене безгреховно, да износи в утробата си Спасителя и да Го роди, за да извърви Той определения му земен път като всеки човек и за да ни разкрие Той същността на Небесния Отец. Дали Той се е жертвал, само за да ни накара един-два пъти в годината да се сетим за МАЛКО да сме МАЛКО по-добри??? … И то в очите на хората, а не в Божиите очи.

Вместо да се замислим да станем не за малко и не само малко по-добри,  по т.нар. „Коледа” ние се отдалечаваме още по-усърдно от въплътилия се Спасител: Накичваме навсякъде с евтини, нищо неозначаващи украшения в искрящи цветове – елхички (древноезически символ на изобилието!), снежинки, дебели и самодоволни Дядо-Коледовци ... В Предрождественото време търчим по магазините, за да изхарчим маса пари за скъпи подаръци, от които тези, на които ги подаряваме, дори нямат нужда. Подаряваме на децата си какви ли не играчки, включително навяващи или откровено пропагандиращи към насилие…  Подаряваме на любимия/та суето-подхранващи дрехи и аксесоари, прахосмукачки или тенджери … Все антидуховни подаръци! Дали не бихме могли да употребим тези средства за по-богоугодни цели???

Да не говорим за самата Бъдни вечер – в повечето домове жената цял ден се скъсва да готви, за да сложи вечерта на трапезата огромни количества „постни” блюда, и то, неизвестно защо, задължително нечетен брой, но не по-малко от седем… Както казва и д-р Николай Михайлов – вярата ни се свежда до това да каталясаме, да изпълним някакви съмнителни по произхода си обичаи, за да избегнем евентуални фатални последици от неподчинението си на откровено езическите ритуали, придружаващи всяко християнско честване. А на следващия ден – Рождество, се пресищаме с тлъсти и претлъсти пържоли и манджи, огромно количество алкохол... В това време медиите бълват информация колко е вредно за здравето ни това, та ни и съветва с какви трикове и лекарства да прокараме по-безопасно през организма си лавината от храна, как да подготвим в „предколедното” време организма си за тази същата храна, вместо да се подготвим духовно за честването, а и за истински живот след това. Св. Йоан Златоуст ни предупреждава, че превръщаме стомаха си в божество.

И изобщо – правим всичко възможно, за да не си оставим време и сили да мислим за същността на събитието, което честваме. Свеждаме Рождество Христово до чисто материалистично  изживяване, подхранващо и увеличаващо греховността ни.
 
Колко от нас се сещат да се помолят? А колко - да участват в Божествената Литургия? – „Къде ти, в този студ най-много да настинем!” А и в това време храната, така усърдно струпана на трапезата, ще изстине! Къде-къде по-добре е да си седнем у дома на топло, да се натъпчем до пръсване, а защо не – и да се напием, да зяпаме телевизионните канали, заливащи ни с информация за НЕ-същността на „празника”! Масовата ни „религия”, също като масовата ни „култура”, ни опошлява, кара ни да се чувстваме самодоволни и самоуверени, че сме направили достатъчно, за да умилостивим … Кого? – Бог или собствената си суета?

А същността на това време е друга! Времето, когато би трябвало да се опитаме да се доближим до Спасителя. Да размислим за Великото чудо, което е извършил чрез св. Дева  Мария за всички нас! Време е да позволим на Бог да проясни съзнанията и душите ни, за да се покаем истински и дълбинно. А, покаяли се, да приемем Исус в Святото Причастие поне преди Рождество и преди Възкресение” (така гласи Църковната заповед!). Но не с идеята, че с отминаването на честването, ще продължим по стария греховен път, а за да останем такива – чисти, покорни на Божията Воля, с постоянна мисъл за предстоящото ни изправяне пред Страшния Съд след Второто Христово пришествие!

И все пак Рождество Христово е знак за надежда. Великата надежда, че всеки от нас, когато и да повярва в Спасителя - стига да се вслуша в гласа на съвестта си, който всъщност е Божият глас, може да бъде очистен от греховете си и да започне Нов живот във вярата – истинския и истинен живот в Христос!