Духовенството поиска прошка от обидените, преди да посочи кой ще поеме управата на манастира
Видинската света митрополия приключи проверката си за инцидента в Чипровския манастир и последвалите го скандали. Констатациите на комисията бяха огласени от игумена на Клисурския манастир Архимандрит Антим.
Разпрата на инок Кирил с игумена на Чипровския манастир Архимандрит Евсевий била предизвикана от системното му лишаване от храна, от забраната да си купува лекарства, от липсата на нормални условия за живот и въобще от липсата на духовна атмосфера. При това отношение на Архимандрита към населника били парадоксални грижите, които игуменът полагал за множеството котки там. Понесените несгоди обаче не са извинение за постъпката на монаха.
Проверката за състоянието на манастира, стопанисването му и отношението към поклонниците и посетителите констатира само минуси. В това число са крайно ниско ниво на хигиена, пълна безотговорност относно опазване на имуществото и липса на финансова отчетност в продължение на години. Комисията не разбрала нито разходите, нито приходите, както и стойността на даренията.
Изводът за отношението на Архимандрита към поклонниците е формиран въз основа на оплаквания за отказани ритуали – кръщения, венчания, опела и така нататък. Връщани са цели групи посетители, заклеймявани като неверници, сатанисти и грешници. Това е въпрос на християнска етика, твърди се в изявлението на Епархийския съвет.
Съветът е разгледал оставката на игумена и го е освободил от длъжността. Преди да реши кой ще е следващият първи човек в Чипровския манастир, духовенството поиска прошка от обидените.
Инцидентът в манастира бе предаден на прокуратурата, която е отказала да образува досъдебно производство. Разследването стигнало до заключението, че инок Кирил не е бил игумена, а само го блъснал и просто Архимандритът се спънал в расото си.
Чипровският манастир “Св. Йоан Рилски” води началото си от 10-ти век и е един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили в страната християнската религия и Кирило-Методиевото дело. В продължение на девет века той е важно книжовно и просветно средище и продължава да съществува и след маджарските нашествия през 13-ти в., падането под османско робство през 14-ти век и набезите на Михаил Храбри през 15-ти в. Служи като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (15-ти в.) и Чипровското въстание (17-ти в.). Манастирът е многократно ограбван, както и частично разрушаван на 6 пъти през 19-ти век, но впоследствие бива възстановяван с дарения от заможни българи.
Интерес в манастирския комплекс представлява кулата-костница, в която се съхраняват костите на някои от жертвите в Чипровското въстание. Интересен паметник на архитектурата и изкуството е и изцяло украсения със стенописи параклис "Св. Атанасий Велики". Любопитен факт от историята на обтелта е, че през 1800 година руският император подарява Евангелие на Светата обител.