Върху плещите на Христа възложили тежък кръст и Спасителят поел Своя страдален път нагоре към Голготския хълм. Подире Му вървели войници, първосвещенниците, множество народ, пречистата Му Майка, любимият Му ученик Иоан и някои благочестиви жени.

Под тежестта на Своя кръст Господ на няколко пъти падал на земята. Тогава накарали някого си на име Симон Киринеец, който се връщал по това време от нива, да носи кръста Му.

Като дошли на Голгота, войниците съблекли дрехите на Христа и Го разпнали на кръста. Нозете и ръцете на Господа били приковани с гвоздеи о кръстното дърво. Кръв бликнала от раните - пречистата Христова кръв, проляна за греховете на целия човешки род!

Отстрани на Христа разпнали по един разбойник. Мъките на Голготския Страдалец били неописуеми. Но Той се молел за Своите мъчители:
- Отче, прости им, понеже не знаят що правят!
Над главата на Христа била поставена дъсчица с надпис: “Иисус Назарянин, Цар юдейски”.
Войниците поделили дрехите на Господа помежду си, а за връхната Му дреха, която била цяла изтъкана от пречистата Му Майка, хвърлили жребий. Така се изпълнило пророчеството на Давида: ”Разделиха дрехите Ми помежду си, а за връхната Ми дреха хвърлиха жребие (Пс. 21:19)”.
Минувачи хулели Христа и казвали:
- Другите спасява, а Себе Си не може да спаси. Ако е Син Божи, нека слезе от кръста и ще повярваме в Него.
Хулел Го и един от разбойниците, разпнат с Него от лявата Му страна. Но другият разбойник смъмрил другаря си и казал:
- Та и от Бога ли се не боиш ти, който и сам си осъден за същото? Ние сме осъдени справедливо, а Тоя нищо лошо не е сторил.
След това този благоразумен разбойник се обърнал към Христа и казал:
- Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си!
Христос му отговорил:
- Днес ще бъдеш с Мене в рая!

“Разпятие” - старинна руска икона от XIV-ти век.

При кръста Христов стояли Майка Му и любимият Му ученик Иоан. Христос се обърнал към Майка Си и й казал:
- Ето твоя син!
А на ученика си казал:
- Ето майка ти!
И от оня час Иоан прибрал при себе си Майката Господня и се грижел за нея до самата й смърт.
Било вече около 12 часа по обед. Мрак покрил цялата земя. Мъките на Христа достигнали своя върховен предел. По едно време Христос извикал:
- Ели, Ели, лама сабахтани? Сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
Някои от присъстващите, като чули тия думи, помислили, че Христос вика Илия и си казали:
- Да видим дали ще дойде Илия да Го спаси.
След малко Христос пак извикал:
- Жаден съм!
Един войник натопил гъба в оцет, поднесъл я на тръстика, но Христос, като вкусил, не искал да пие.
Най сетне дошъл краят. Христос извикал:
- Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!
И като казал това, Христос издъхнал. Тогава земята се потресла, скалите се разпукали, храмовата завеса се раздрала надве отгоре до долу, гробовете се разтворили и телата на много починали светии възкръснали.
Тогава стотникът, който бил при кръста, като видял и чул всичко това, изповядал:
- Наистина, Божий син бил тоя Човек!
А народът, който се бил събрал на това зрелище, бил обзет от ужас; връщал се, като се биел в гърди и горчиво се разкайвал за станалото.

“Снемане от кръста” - старинна руска икона от XVI-ти век.

Снeмане от кръста и погребение. На другия ден било Пасха, най-великият юдейски празник. За да не останат телата на кръста и да не помрачават празника, еврейските началници поискали от Пилат да разреши да бъдат снети разпнатите и да бъдат погребани. Понеже двамата разбойници не били още напълно умрели, за да ускорят смъртта, войниците им пребили пищелите. А като дошли при Иисуса и видели, че Той е вече мъртъв, не Му пребили пищелите, но един войник Го пробол с копие в ребрата, отдето изтекло кръв и вода.

А вечерта Йосиф от Ариматея, мъж благочестив, и Никодим, член на синедриона, дошли при Пилата, за да изпросят тялото на Господа и да го погребат с почести. Пилат се съгласил. Тогава те снесли от кръста пречистото тяло Господне, намазали Го с благовонни масла, обвили го в чиста плащаница, положили Го в нов гроб, изсечен в скала в градината на Йосифа, привалили камък върху вратата гробни и си отишли.

При погребението присъствали и някои благочестиви жени, дошли от Галилея. Като се върнали от погребението, те приготвили аромати, за да дойдат после и помажат тялото на Господа.

Запечатване на гроба. Враговете Христови тържествували. Техният пъклен план бил изпълнен: те убили Праведника. Но те си спомнили, че приживе още Христос на няколко пъти е говорил, че на третия ден от смъртта Си ще възкръсне. И за да не би учениците Му да дойдат и задигнат тялото на Своя учител и да кажат после, че Той възкръснал, те запечатали гроба и поставили стража.

Служба на Велики петък.

На Велики петък се четат т. нар. “царски часове” и се извършва вечерня с изнасяне на плащаницата сред храма. Четат се няколко евангелски четива все във връзка със страданията и погребението на Христа. Този ден се спомня разпятието Христово.

Вечертта на Великия петък или рано сутринта на Велика събота се извършва опелото Христово. Свещениците и певците застават около плащаницата и започват да пеят умилните погребални песни: “В гроб Си бил положен, о Христе, животе...”, “О, достойно е да Те величаем, Животоворче...”, “Родовете всички Твоето погребение с песни възпяват, Христе мой”. Намираме се мислено пред гроба на Изкупителя на човешкия род, приел драговолно да пострада за нас, и го оплакваме заедно с Иосифа, Никодима и мироносците.

След опелото се ознаменува погребението на Христа: свещениците и певците вземат на рамо плащаницата, излизат от храма и при траурно биене на църковните камбани и пеенето на “Святий Боже...”, обхождат храма, спирайки се на южната, източната и северната страна, за да се кажат специални ектении. При влизането в църквата по стар обичай богомолците минават под плащаницата. След това последната се внася в св. олтар и се полага върху св. престол, дето остава до деня на Възнесение.