Британският външен министър Борис Джонсън също подаде оставка в знак на протест срещу одобрения от правителството преди дни план на премиера Тереза Мей за по-тесни бъдещи взаимоотношения на Обединеното кралство с Европейския съюз след Брекзит, съобщава БНР.

„Този следобед премиерът прие оставката на Борис Джонсън като външен министър. Скоро ще бъде обявен неговият заместник. Министър-председателят благодари на Борис за неговата досегашна работа“, се посочва в имейл съобщение от офиса на Тереза Мей.

Оставката на Борис Джонсън е факт по-малко от 24 часа, след като и британският главен преговарящ за Брекзит с ЕС – Дейвид Дейвис подаде своята оставка по същите причини. Втората оставка дойде 30 минути преди премиерът Мей да направи обръщение към депутатите за нейния нов план за Брекзит.

Подобно на Дейвис, премиерът прие сравнително спокойно и останката на Джонсън с кратко изявление, че му благодари за свършената работа дотук.

По-рано на мястото на Дейвис бе назначен Доминик Рад. Даунинг стрийт съобщи, че скоро ще бъде съобщен и кой ще замести Джонсън на поста външен министър.

Националистът Найджъл Фарадж аплодира бурно втората оставка с думите „Браво, Борис!“. Фарадж сега иска Тереза Мей също да подаде оставка.

Оставките на двамата видни политици са ясен знак за разгарянето на истинска битка между министрите от кабинета на премиера Тереза Мей, които са застъпници за „твърд Брекзит“ и тези, настояващи за по-тесни взаимоотношения в бъдеще между Великобритания и Европейския съюз, или за т.нар. "мек Брекзит".

Подкрепата за новия курс на премиера към по-мек Брекзит намалява драстично, коментират политическите наблюдатели на Острова, според които бунтът на консерваторите, този път на най-високо ниво, е в пълен ход. 

Решението на Борис Джонсън да напусне правителството вероятно ще засили спекулации, че той се подготвя да оспори лидерството на премиера Тереза Май. Трябва да се има предвид, че след референдума през юни 2016 година в подкрепа за Брекзит се очакваше той да се превърне в следващия премиер на Великобритания, но вместо това се отказа да застане начело на управляващата Консервативна партия, поемайки само поста на външен министър.