"Национално престъпление" нарече евродепутатката Петя Ставрева споразумението в предприсъединителните спогодби за влизането на България в ЕС, според което агросекторът в страната ни получава 30% от финансирането с очаквано увеличение до 60-70% през 2013 и стопроцентово изплащане едва през 2016 година. Същата ситуация е и в Румъния. Затова евродепутатите от България и Румъния в Комисията по земеделието на Европарламента водят кампания за промяна на параметрите в по- ранен срок. Още повече, че икономическата криза е на път да обезсмисли усилията. Част от проявите в тази кампания са три регионални конференции за проблемите и перспективите на агросектора в Европейския съюз с участие на евродепутати от България, Румъния и Гърция. Първата подобна среща е била през декември в Букурещ, третата предстои през март в Солун, в събота в Пловдив се проведе втората такава конференция, организирана от евродепутат Петя Ставрева. 

Предвидими прилики има в процеса на усвояването на евросредствата у нас и в България, стана ясно от изказванията на редица експерти и евродепутати от двете страни. Особено полезен бе гръцкият опит, който датира още от 1981 година. У нас проблемите са достатъчно осветлени, макар и да остават все така неразрешими. 30% финансиране е недостатъчно, но корупцията и злоупотребите лишават фермерите от него. "Аз съм направил проект за милион и половина, внасям всеки месец по 20 000 лв, какво ме интересува, че шефът на фонд "Земеделие" е злоупотребил, да го хванат и накажат, те наказват мен", бе едно от най- болезнените изказвания на последвалата дискусия, направено от фермер от Пловдивско. Друг от редовите участници в конференцията настоя България да последва румънския опит и да не праща земеделските производители в търговските банки, а директно да ги финансира чрез обособен фонд. Така се получава сега, че и от недостатъчното финансиране до производителите реално стигат 27-30% от субсидиите.

Мария Петре, румънски евродепутат, очерта най- сериозните проблеми на румънското селско стопанство : организация на производството, атмосферни проблеми- суши и наводнения, системата на кредитиране, канали за изкупуване на продукцията. Румъния изпитва недостиг на ферми за млекопроизводство, а и съществуващите трябва да бъдат консолидирани, да се създаде нова система за събиране и съхранение на млякото. Недостиг има и на ферми за говеда, така че страната внася месо- В същото време е развито зърнопроизводството, годишно Румъния добива 10 млн т царевица, но среща проблеми с износа на европейския пазар. "Трябва да действаме много интелигентно и да използваме възможностите на Европейския съюз", каза Петре.

Регионалното развитие и сътрудничество е тенденция, която придобива все по- голямо значение и в ЕС и в света в условията на глобалната икономика, каза на срещата Анастасия Мозер, лидер на ПП "Обединени земеделци" и зам. председател на Народното събрание. Регионалните инициативи защитават регионалните интереси, каза тя. В днешната " тройка" Гърция беше страната, от която дойдоха полезните съвети.

"Правете проекти, от които ще последва устойчив ефект, не бързайте да изконсумирате парите, а после да се налага да фалирате, както стана с доста предприятия от преработвателната промишленост", посъветва гръцкият евродепутат Йоанис Главакис, сам той крупен земеделец преди да го изберат в Европарламента. Другият гръцки евродепутат Константин Димитриу обърна внимание, че ситуацията е особено трудна, защото в европейските страни има висок стандарт не само за количеството, а и за качеството на хранителните продукти, за тяхната опаковка, за условието тяхното производство да не замърсява околната среда и всички тези мерки трябва да се извършат, а успоредно с това стоките да са конкурентни с храни от други страни, които не са членки на Съюза и нямат тези ограничения.

Петя Ставрева огласи и инициативата, която в момента се обсъжда в Евросъюза, децата от всички страни- членки да получават в училище свежи плодове. Субсидията, която ще бъде отделена за това, възлиза на 9 млн и е стимул и за агросектора.

На конференцията бе засегната и една много сериозна тема- кадрите. Както в агробизнеса, така и в администрациите, имащи пряко участие в кандидатстването по европроекти. Само там, където има будни, интелигентни и добре подготвени специалисти и земеделските производители работят в синхрон с общините, се получават резултати, бе изводът. Още повече, че България има огромен потенциал и в селското стопанство, и в една нова, но много перспективна област- селския туризъм.

" Това е начинът не само тялото, но и духът на човека да почива в благотворната среда на земята, да види откъде идват благата, да опита сам"- обясни Йоанис Главакис- " Но не е лесно да се направи това както трябва, вие сега започвате, ние имаме повече опит. Имаме например семинари, на които стопаните се учат как да показват на гостите народните танци." Тук гостът отбеляза, че българските народни танци имат прекалено много хореография и трябва да ги опростим, за да ги направим достъпни за чужденците. Отклонението бе любопитно, но и достатъчно красноречиво за изпипването на детайлите в тази област. "

Друг важен фактор за защита интересите на агросектора е създаването на съсловни организации. Търговската агрокамара в Гърция, например, има представителства в 13 области в страната и чрез нея се извършва поддръжката на европрограми, каза проф. Цоцолис от Гърция.

Липсата на информация за европрограми е проблем, който отдавна се дискутира у нас, бяха проведени много семинари, но така или иначе, си остава. Затова, каза Петя Ставрева, предстои реализиране на програма за въвеждане на високоскоростен интернет в селата.

На срещата стана дума и за пустеещите земи, които не се продават или отдават под наем често пъти заради неуредена собственост, фермери призоваха да се въведе закон за тях, който ще бъде полезен за другите, които искат да обработват земята. За нуждата от тесни контакти между наука и производство призова проф. Иванка Лечева, зам. ректор на Аграрния университет. Модерното земеделие все повече става екологично земеделие, европейските стандарти не разрешават безразборно използване на натрий, на препарати, а е погрешно да се мисли, че един земеделец, колкото и опит да има, е в състояние да се справи със всичко, тук има думата и науката. Впрочем за проблема с кадрите в агросектора се чуха няколко остри изказвания, от мнението на жена- производител, че от университета и колежите излизат неопитни специалисти, които не могат да различат растенията и животните, до твърдението на млад фермер, че при тези условия в момента младите и кадърните бягат и отрасъла е все така пенсионерски. " Има млади хора с идеи, но не го правим, не ни е длъжник Европа, а нашият политически елит- каза един от участниците в срещата - Владимир Чачев- Дава се възможност на отделни предприемачи да вземат тия пари, а не на хората, които обичат земеделието и искат да се занимават с него".

България се забави много с признаването на приоритета на селското стопанство и това стана след 12 години разрушаване на изграденото по- рано, затова е толкова трудно да се постигне успех едновременно във всичко, каза Анастасия Мозер. Управниците ни сякаш се срамуват от това и е чудно защо, при положение, че една Холандия например с гордост се нарича селскостопанска страна.

Нерадостна картина очерта Борислав Борисов, председател на Асоциацията на българските села. Тя е учредена през 2006-та и в нея членуват две трети от селата у нас. 500 села са заличени от картата на България през последните години, каза той, ако не се променят нещата, ще има още. " Преди две години ние обикаляхме селата, мотивирахме хората, убеждавахме ги да се върнат към земята. Мнозина го направиха, кандидатстваха с проекти и сега са силно демотивирани. Процедурите са силно усложнени, сроковете не се спазват, все повече хора се отказват. " Не може един фермер 2-3 месеца да подготвя проект, да чака поне 3 месеца да го разгледат, след още толкова да чака финансиране, а в крайна сметка досега нищо не е изплатено, освен по някои проекти на програмата "Млад фермер", каза Борисов. Той предложи и държавата да финансира изработката на проекти, както е в други страни.

В края на срещата, на която се чуха и гласове против влизането ни в Европейския съюз, гръцкият евродепутат Димитриу обобщи: "Проблемите са идентични с нашите, с разлика във времето от 20 години."