На 87-годишна възраст си отиде голямата българска театрална, филмова и телевизионна актриса Татяна Лолова – едно от най-ярките присъствия на сцената, в ефира и в живота, предаде БНР. "Аз не съм звезда, аз съм слънце", казваше дяволито и на шега актрисата. 

От „Пирогов“ съобщиха, че Лолова е починала снощи вследствие на мозъчносъдово заболяване. На 6 март е постъпила за лечение в спешната болница с Covid-19, инфекцията е преодоляна бързо, но последствията от съдовомозъчната болест и възрастовите изменения в сърдечносъдовата и дихателната система са пряката причина за смъртта.

Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Татяна Лолова.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър.

Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Тя е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987).