Има много причини да не живеем добре. Една от тях е, че ние сме дребнотемчовци. Обичаме да се занимаваме с маловажните неща. Дайте ни на нас да дъвчем теми, които са важни за няколко минути, а след това изтичат в канала на маловажността.

Или пък ни дайте сутрешни блокове, в които да преживяме същите дребни, дребнички дребнотии. И така ден след ден. Междувременно безутешно и тихичко да потъваме в собствената си мизерия. Да, мизерия.

Ето днес темата на деня ще бъде поредното боядисване на Паметника на Съветската армия. Отново някой с повече спрей, отколкото умения да блесне с друго, ще се върти из медиите. Няма лошо, щом ни влече да се занимаваме с това. За мен обаче от днес има много по-важна, много по-критична новина. Днес Агенция Франс прес излезе с унищожителен материал на ситуацията със замърсяването у нас. Унищожителен, унизителен и болезнено верен материал.

България според Франс прес, според Европейската агенция по околна среда, според всеки, който е имал щастието да се разходи из нормален европейски град, а след това е имал нещастието да направи сравнение със ситуацията у нас, е най-мръсната страна в Европа. С други думи – живеем в такава кочина, че тинята вече е далеч над шията ни.

И защо е така? Пари ли няма, акъл ли? За второто ще ви оставя да решите сами, но за първото ще отговоря категорично – пари има! Само при Борисов минаваше номера "пари нЕма". Има, има. Защо не се появи някой политик, експерт или друг многознайковец, който да каже колко пари харчи България за опазване на околната среда у нас? Просто – никой, ама абсолютно никой, не би могъл да ви каже. Няма как да ви каже, няма налична такава информация. Защо? Просто – реките, по които текат пари за опазване на околната среда у нас, са толкова много, че не можем да ги преброим.

Ако се постараем, ще се сетим може би за дузина приточета на мръсния паричен поток, които текат уж, за да живеем в чистота. Ето само някои от тях – такса смет, която всички плащаме на общините, продуктова такса, която се намира начислена във всеки продукт, който купуваме, такса депониране, която се плаща от бюджета, наказателна такса депониране, която пак от там излиза, оперативна програма "Околна среда", чието финансиране идва, както от ЕС, така и от България, помним и програма ИСПА с българско съфинансиране, да не говорим за целевите заеми, чиито лихви пак от там плащаме. Има и още, но да не се тормозим повече. С други думи – идват пари от толкова много места, че би следвало да сме най-чистата страна в Европа. Може би (моля да ме оборите!) харчим за почистване повече отколкото за образование и отбрана взети заедно.

Според Франс прес голямото замърсяване идва от горенето на дърва и въглища за отопление. За съжаление, не само от там. Голямото Мръсно идва и от неумението ни, неразбирането ни за това какво представлява рециклирането. Ако у нас системата за разделно събиране и рециклиране работеше, нямаше да депонираме 90% от отпадъците си. Ние общо-взето така рециклираме – чрез депониране. Заравяме си отпадъците в земята, подобно на главите си щраусови и чакаме да се оправи ситуацията самичка някак си. Не си мислете обаче, че само ние сме виновни с неумението ни да изхвърляме отпадъците си в кофите по принцип, а и с неумението си да изхвърляме разделно. Е, ние носим своята виновност, но няма да пропусна и всичките тези, които вземат луда пара, за да гарантират нашата чистота. Няма да влизам в детайли, но ще кажа, че ако всичките тези организации вършеха работата си, нямаше да депонираме толкова отпадъци. Но не би.

Има една проста истина, която още не сме усвоили. Отпадъци = пари. Отпадъците са ресурс. Много ресурс, т.е. – много пари. И вместо да ги ползваме, ние, хитрите свраки, ги заравяме в земята, депонираме ги. И си живеем тихичко в мизерия и бедност, чудейки се къде отиват всички тия данъци. В земята отиват. Заравяме ги. В някой депа даже вече не можем да говорим за заравяне, защото капацитетът им е изчерпан и трябва да изсипваме отпадъците на камари, докато станат като Витоша. Ще си направим планински архипелаг от отпадъци. Даже може по-предприемчивите българи да пуснат и машина за (иде ми да кажа жълт, ама няма да го кажа!) сняг, да вземем изкараме и ний някой лев от цялата тая боклучава история. Ех, мечти!

Не, бе, хора, дайте да не контролираме управляващите (които и да са те!). Да не се интересуваме, ама даже хич, защо живеем в мизерия, докато плащаме луди пари да живеем в чистичко. Въобще да не ни пука! Даже може да нарамим черен чувал и собственоръчно да изчистим цялата мръсотия наоколо. Защото сме си платили доволно и предоволно на държава и община да почистят вместо нас. А държавата и общината са платили доволно и предоволно на някоя фирма, която да почисти. Да не се интересуваме от тези неща! Вместо това дайте да видим днес кой е изцапал паметника на нещо си. Да не пропуснем и поредното кално обвинение или вот на недоверие. Току-виж, ако не обръщаме чак такова огромно внимание на заобикалящото ни дребнотемие, може пък да си оправим разградения двор наречен държава. Евентуално. Може би. Ама едва ли. /БГНЕС

Петър Кичашки, активист на движението "Модерна България"