Едно е да си толерантен към правото на всеки да си избира сексуалната ориентация, а друго е някой изрод да подмами детето ти. Никой не се ражда хомосексуалист. Някой го прави такъв. Точно като вампирите.

Използвам това мое твърдение – пък и сигурно не само мое – за да подчертая смисъла на думата изрод – защото тя има и медицинско приложение; но не за него става дума сега. Говорим за онези душевни, духовни и най-вече нравствено увредени същества,  допълзели до места в политиката, пуснали са там лигавите си корени и набързо вкаменени върху снагата на държавата като полипи, способни само да смучат и да нарастват. Вероятно по силата на някой мрачен ген в устройството си те пълзят към властта както новоизлюпеното костенурче към океана – без нея те няма да преживеят. Без властта те са никои, най-много да се сврат в някоя канцеларийка и да вегетират там до пенсия, мърморейки срещу всички. Затова всяко от тези същества почти винаги успява да се залепи до някой властови механизъм – може да е кмет на село от трима столетници, но трябва да има властта да решава, разрешава и най-вече да забранява каквото и да е.

Нека поясня, че когато говорим за изроди не става дума единствено за комунисти, както някой лекомислено би приел. Има и много други, надарени със същия ген. Само че на другите пътят към властта не е толкова достъпен. На някои от тях се налага дори да работят и това ги озлобява дотам, че и през глави ще газят, да докопат някакси края на баницата. Навремето, както си спомнят по-рано родените читатели, в столичния Южен парк имаше цяла алея, на която всички новоизлюпени партии – бяха стотици – опънаха маси като на битпазар, сложиха по един дебел тефтер и записваха членска маса. Срещнах там един комшия, обикаля всички маси поред и зяпа в тефтерите. Какво правиш, питам, четеш програмите на партиите ли?...Не бе, захили се тоя – гледам къде има само по пет-шест души и се записвам там, щото първите ще сме в политбюро!... И тъй стана, бога ми; качи се на асансьора с някаква мижава партийка, умряла още тогава, стигна до заместник-кмет и още щеше да расте, ама от лакомия май бръкна в копанята на батковците и го изритаха на секундата.

Точно по такъв начин се създаде основната маса от бандата – или армията – наричаща себе си български политици. Не говоря за главатарите, избрани, подредени  и благословени от червения Биг Брадър.

Навремето подобни същества се познаваха още от основното училище. Те ставаха председатели на класа, комсомолски секретари, дружинни и не знам още какви ръководители, изнасяха доклади, организираха бригади и всичките му там простотии. Същото беше и във висшите училища. Те вече бяха ръководители. Мразени от съученици и състуденти, те гордо разнасяха подстриганите си глави със съзнанието, че вече, още в своята юност, са надхитрили останалите и вече са част от кастата, определена да управлява завинаги.

Всъщност те оттогава са свикнали с омразата на другите. Още от пъпчивата възраст на тях не им пука; те не търсят обич. Те дори не знаят какво значи това. Те искат сила – тоест власт; и тогава другите ще се страхуват от тях. Пак ще ги мразят, ама тайно. Ще ги презират, но ще им завиждат. Ще се гнусят от тях, но ще им се подмазват.

Че за какво тогава им е някой да ги обича? Глупости и лигавщини. Пък и народът когото обича, накрая си го разпъва, нали?

Е, това вече си е съвсем верно. Тук са прави изродите. Никого от тях не сме разпънали още. Уж искаме, ама все чакаме някой друг да го направи, пък ние ще се присъединим после. А те ще си прескачат от партия в партия, от парламент в парламент, ще си разменят ролите като в средновековна комедия, ще ни се кривят и пулят насреща. Ако някой кретен ти се гаври така на улицата, ще го праснеш. Ако обаче го прави от парламентарната трибуна, само теглиш една и си подвиваш куйручката като бито куче.

Винаги съм любопиствал как семействата на изродите ги търпят. Щото и там сигурно има мислещи и млади хора. Как понасят мутрата на своя татко, брат, чичо, вуйчо или какъвто се пада? Защото не всички се заразяват от изродщината. То и чума да е, все някой ще се отърве. Как ли се чувстват роднините на разните местани, сергеи, гоцета, волени и прочие сволочи? Или децата на безименните лапачи /замалко да пиша палачи и нямаше много да сбъркам/; как обясняват на приятелите си кой е татко или мама и какво точно работи. За майката доганова видяхме как се чувства, горката; как ли се е радвала когато е родила малкия сладък ахмедчо.

На тези близки и роднини бих препоръчал – чуйте хората какво говорят за него, не какво той говори за себе си.

Може би обществото ни – когато се възроди и заяви правото си на глас – постепенно ще изгради защитни механизми срещу изродите. Колкото и да ни е засмукал вампирът, все още има начин да оцелеем. Поне във вампирските филми е така. И да ги изолираме като прокажени далеч от всякаква власт. Когато постъпват на работа им искат свидетелство за съдимост. Когато постъпват в политиката, да им трябва свидетелство за морал, чест и съвест.

Тогава количеството на политиците ще се сведе до такъв миминум, че ще трябва да си внасяме отвън. Както многократно сме правили. Тия например сме си ги внесли от любимата Страна Советов. Дето уж я нямало вече.

Явно ние сме добра почва за всякакви бурени и плевели. Евреите от пустинята направиха градина. Холандците от морето създадоха земя. Ние направихме от земята-градина България пустиня, както и от морето си клоака. Защото всичко ненормално, извратено и малоумно намира отлична почва у нас. Пуска си семенцата, развива се бурно, задушава всичко и се спасява само който успее да избяга.

А почвата сме ние. Никой друг.

Коментар на Коста Радев, svobodata.com