политическата абракадабра, която бе забъркана в предизборното надговаряне, един базисен проблем остава встрани от словесните баталии на политици и политикани. Това е състоянието на икономиката, и особено на малкия и средния бизнес.

С някои изключения, идващи най-вече отляво и отчасти от центъра, темата съзнателно се заобикаля или замъглява с куха фразеология. "Финтът" е повече от банален и се прилага две десетилетия: първо ни изберете, пък после ще видите какви чутовни юнаци сме ние!

"После –то" нито сме го видели, нито сме го усетили. Защото, като мине следизборното разпределяне на баницата, "чутовните юнаци" по правило забравят и собствените си медено-елейни обещания, и онези наивници, към които са били насочени. Нищо ново под политическото слънце: употребеният електорат, който сега е лъган и будалкан, че е "Негово Величество Избирателя", отново ще се превърне в досадната безлична маса, която ще бъде мачкана от избраните – както те си знаят, и както те си искат...

В съвременно модифицираната приказка, Вълкът пак е изял Пепеляшка!

Ако не бяха жалки, щяха да са смешни реверансите и теманетата, които политиците правят в "съдбовното" навечерие на изборите. С хард-електората всичко е ясно: той е трайно омъглен, безкритичен, сякаш сляп и немислещ. Битката сега е за "нашия Берлин", за онези спотайващи се петдесет процента, които все още не са решили чий мандат, сиреч хомот, сами ще си надянат. Макар че, ако питате придворната Касандра, госпожата доцент Мира Янева, тя тутакси, като примерна комсомолка, ще ви издекламира смайващите проценти и безспорните победители. /Ще вметнем тук, че хлевоустата особа наистина надмина всички известни образци на политическия слугинаж!/

Да си призная, нямах намерение да навлизам в българските политически потайности – но изглежда е невъзможно да се устои на отровната магия на този уникален феномен - избори по български...

Но нека се върна към обявената в началото тема: икономиката, малкия и средния бизнес – в контекста на актуалните реалности и предизборното им "интерпретиране".

Почти цял мандат управляващите пиарстваха на едро и манипулативно – вместо да решат поне един от сериозните икономически и социални проблеми на България. С което и сега доказаха, че колкото и да ги плюе народът, тях роса ги роси.

Ако човек насили здравия си разум и изтърпи поне пет минути упражненията в риторика на алхимиците от ГЕРБ, неизбежно ще стигне до перифразирания Айнщайн:"Две неща са безгранични – Вселената и мутренската наглост. За Вселената все пак не съм съвсем сигурен..."

Съзнавам, че това са тежки думи – и веднага ще се обоснова с казаното от най-личните ГЕРБ - гвардейци. Да послушаме, например, ексминистърката Лиляна Павлова. Според нея протестите на българите приличали на...ха, познайте, де! – на тапа за шампанско!? Та протестите на хората поразклатили малко искрящия еликсир, образувалите се игриви "балончета" /Лил.Пав./ понапънали тапата – и хоп, тапата изхвърчала! И така, почти случайно, се стигнало до протестите и бунтовете, които обаче били "преекспонирани и драматизирани от медиите" /пак Лил.Пав./.

Колко забавно, колко невинно! Все едно, че не ги е имало изпотрошените глави и самозапалилите се живи факли, не ги е имало прокудените из Европа милион българи, не ги е имало спусналите кепенци на десетки хиляди малки и средни фирми, не ги е имало безработните, гладуващите и мръзнещите, които по брой гонят 90-те процента от целокупния български...

Има една умна народна приказка за подобни случаи: като не знаеш какво да кажеш – мълчи! Борисов и Плевнелиев явно не са я чували, тази спасителна понякога мъдрост. Единият са вайка и тюхка, че "пенсионерите изядоха фискалния резерв", а другият нелепо - гротескно се изпъчи:"Не мога да скрия гордостта си от това, че България се променя,...България се развива /?!/ и всички трябва да го показваме".

Кокоша слепота, патетична декламация, или най-обикновен долнопробен цинизъм?

Управлявалите довчера /и готвещите се да управляват утре/ тананикат един любим рефрен: "осигурихме стабилност". И наистина "осигуриха":

Невиждана по своите мащаби стабилност в бедността – за да се срамим и червим, че от нормална държава се превърнахме в гетото на Европа! Прогонването на чуждите инвеститори. Незапомнено мачкане и тиранизиране на малкия и средния бизнес – чрез безумен административен и корупционен натиск. Харизването на последните останали национални ресурси на чужди хищници – срещу огромни пачки "под масата". Силова централизация на цялата икономика в ръцете на Човека - Слънце".Продължението на властта на бухалките – чрез "плавния преход" от мутрите към държавата. Невиждано милиционерско надзираване на свободната предприемаческа инициатива. Тоталното разбиване на пазара на труда – чрез псевдосоциални "помощи" и "бонуси" – вместо създаването на работни места. Дирижирани "обществени поръчки" – удобен параван за криминално забогатяване - чрез които бе отнета и последната надежда на почтения бизнес да участва в нормалния стопански живот. Разбиването на работещите модели на българското образование и здравеопазване – и превръщането им в търговска далавера. Повсеместна чалгизация на изконните ценности на българската култура. Послушна и безлична съдебна система.

И за да не изглежда казаното дотук гола декларативност, ще цитирам автентичната позиция на ръководителите на малки и средни фирми, участвали в експресно допитване, проведено буквално преди дни. /Ръководих екипа, осъществил допитването/.

Петър Страхилов, управител на фирма за производство на химикали: "Държавният чиновник, с безогледната си алчност, успя да сътвори и този типично български абсурд: чуждите инвеститори да си плащат корупционната "вноска" – и после да си търсят "правата", защото смятат, че с дадения подкуп са си купили безнаказаност".

Айдън Даил, управител на строителна фирма, подизпълнител на ЛОТ-4 на магистрала "Тракия": "Магистралите не само че не ни дават хляб, ами направо ни го вземат. Не са ни плащали повече от осем месеца! За управляващите магистралите може и да са връх на тяхната политика - но за малките фирми като нашата, те са край на бизнеса им, дори на икономическото им съществуване".

Николай Стойчев, управител на фирма за противопожарни изделия: "Липсва национална политика за подкрепа на малкия и средния бизнес. Смазват ни корупционните схеми, което води до съсипване на едва мъждукащата ни дейност. Изцяло е разклатено доверието към институциите в България".

Румен Велев, управител на строителна фирма: "Основната причина за социално-политическата криза е натискът, който бе оказван от правителството върху малкия и средния бизнес на българина. Те наистина направиха всичко възможно да ни унищожат – с хаоса и непрекъснатата несигурност за бизнес средата. Корупцията е оплела държавата ни като в паяжина".

Пламен Мирчев, управител на фирма за пластмасови изделия: "Незабавно трябва да се направят промени в образователната система. Нашето образование е абсолютно далече от изискванията и нуждите на пазара на труда. Как да назнача човек, който не може да си напише молбата за работа?"

Кристина Димитрова, управител на фирма за хлебопроизводство: "Срива се ценностната система на населението, демографският дисбаланс ни заплашва с неподозирани последствия. А увеличаващата се бюрокрация е страшен бич за бизнеса".

Николай Голосманов, управител на фирма за производство и сервиз на асансьори: "Мисля, че държавата все повече заприличва на много стара къща – по-добре да я построим отново, отколкото постоянно да я ремонтираме. България има нужда от нов тип управление – което няма да е на базата на партийно роене и боричкане".

- - - -

Какво да кажа за финал след тези откровени и тягостни думи, звучащи като присъда на едно порочно управление, на едни провалили се управляващи?

Може би само това: да мислим, много сериозно да мислим, когато връчваме мандата. За да не си наденем /отново!/ хомота.../БГНЕС

Коментар на Никола Терзиев, журналист, доктор на философските науки,
специалист по социална и политическа футурология