Поредната номинация на Борисов за конституционен съдия, издигната чрез личната му партия ГЕРБ, поражда редица въпроси, на които българското общество не може да остане безучастно. След като вече два пъти се опита да използва присъдружното му СДС и Кабаиванов, като патерица, с която да докуцука до Конституционния съд, където да внедри свой представител, Борисов се изнерви и свали маската. Противно на всякакъв политически морал и логика, ГЕРБ директно издигна своя номинация за конституционен съдия.

Не коментирам професионалните качества и опит на Гроздан Илиев, проблемът е в ролята, която му се отрежда.
Борисов и партията му ГЕРБ се нуждаят повече от всичко от блокираща квота в Конституционния съд. Обществена тайна е, че в момента те имат петима издигнати и контролирани конституционни съдии и им трябва само още един, за да не може да се отмени нито един от абсурдните закони, които си приеха, тъй като при шест на шест гласа статуквото се запазва. По този начин не се допусна и обявяването за противозаконна на турската партия ДПС.

С кандидатурата на Илиев ГЕРБ и Борисов искат да овладеят и последния бастион, който не контролират директно, а укрития замисъл е, че след като Илиев отиде в Конституционен съд ще се освободи ключовото зам.-председателско място начело на наказателната колегия на ВКС. Там, по команда на послушното вече ВСС, ще бъде изпратен, я роднина, я кумец на Цветан Цветанов или на Бойко Борисов.