България посреща първия референдум в демократичната си история с изборни списъци с парадокси и на фона на данни показващи, че почти цялото население на страната може да гласува. В изборните списъци има българи на над 120- годишна възраст, въпреки че никой не е чул да има толкова възрастни хора в страната. Остават съмненията и, че има десетки или стотици българи, които фигурират в изборните списъци, а всъщност са починали, но без да са издадени смъртните актове.

Реално данните на ГРАО и НСИ за броя на пълнолетните се разминават с близо един милион души. Данните на статистическия към 30. 09. 2012 година показват, че населението на 18 и повече навършени години към 30.09.2012 година е 6 119 757, или 83.8% от населението на страната. Според сега действащия Изборен кодекс гражданите с право на глас са дори още по-малко, тъй като не е достатъчно просто да си пълнолетен, необходимо е и да не си поставен под запрещение и да не изтърпяваш наказание лишаване от свобода. Според ГРАО, обаче, общият брой гласоподаватели, включени в избирателните списъци за националния референдум на 27 януари е 6 949 120. От избирателните списъци са заличени 16 197 души. От тях: изтърпяващи наказание лишаване от свобода – 7 315; под запрещение – 7 102; заявили желание да гласуват в чужбина по данни от МВнР – 1 773; с издадени удостоверения за гласуване на друго място – 7.

От НСИ и ГРАО обясниха, че изчисляват броя на населението по различни методики. Статистиката преброява всички хора по настоящ адрес на територията на страната – и българи, и чужденци. ГРАО включва в списъците българите с избирателни права, независимо къде се намират – у нас или чужбина. Регионалният министър Лиляна Павлова, в чието министерство се намира ГРАО е убедена, че е некоректно да се прави паралел между българските граждани в избирателните списъци и данните от преброяванията, тъй като "формирането на избирателните списъци става само и единствено на базата на регистрираните по постоянен адрес, а преброяването пък е доброволно, на анкетен принцип, не е задължително и включва само лицата, които живеят в момента на територията на страната".

Говорителят на ЦИК Бисер Троянов подчерта пред БГНЕС, че ЦИК ще се съобрази само и единствено с данните на ГРАО. "Лицата, които се намират в чужбина и не са преброени, имат избирателни права съобразно всеки един български гражданин, който живее в страната. Това, че едно лице се намира извън страната, то не губи своите избирателни права на това основание. Ние нямаме възможност да се съобразяваме с данните на друг институт, освен от регистрите на населението, добави Троянов.

Наличието на т.н. фантоми или "мъртви души" в списъците запазва риска от манипулиране на изборните резултати от корумпирани избирателни комисии, които могат да използват гласовете на избиратели, които не са упражнили лично правото си на глас, каза пред БГНЕС Антоанета Цонева, ръководител на Института за развитие на публичната среда. Тя също вижда причината за огромната разлика в броя на хората, живеещи в чужбина и в починалите, за които по една или по друга причина липсва смъртен акт.

"Заложеното в Изборния кодекс изискване от списъците да се заличават имената на гражданите, които са заминали извън България не по-малко от два месеца преди изборния ден и не са се завърнали до предаването на списъците на секционните избирателни комисии е неизпълнимо на практика. Предвижда се заличаването да става по заявление на напусналите страната или служебно по данни, предоставени от МВР, уточнява тя. Външно министерство пък следва да предоставя на ГРАО данни за автоматизираното заличаване на тези лицата от списъците. При обсъждането на този текст от Изборния кодекс в Комисията по правни се обсъждаше, че същият текст е залегнал и в Закона за изборите за народни представители и действаше и през 2009 г., но той не сработи по простата причина, че МВР уведомиха ГРАО, че съгласно Регламент 562 на Европейския парламент такава информация не се поддържа и те не могат да я предоставят. Т.е. няма смисъл да го залагаме норми, които не могат да се прилагат. Така или иначе текстът бе приет в Изборния кодекс в този вид", припомня Цонева.

Проблемът с разликата от близо милион избиратели се дължи на обстоятелството, че в данните на служба ГРАО се съхраняват имената на хората, емигрирали в чужбина и неживеещи от дълги години в България. Това заяви за БГНЕС социологът Цветозар Томов във връзка с разминаването в данните на ГРАО и НСИ. "Изборният кодекс задължава властите да заличават от списъците всички хора, които повече от два месеца са извън страната, но това не се прави. Тази разлика от около 1 милион възниква главно благодарение на емиграцията на българина в чужбина", каза още той и добави: "Наличието на толкова "мъртви души" в списък е потенциална възможност за изборни манипулации и злоупотреби. Една от възможните хипотези е, че властите в България упорито се стараят да съхраняват тази възможност. Официалното обяснение на хората от ГРАО винаги се е свеждало до това, че те нямат информация, въз основа на която да отстраняват тези имена от списъците, защото МВР не им я подава", подчерта социологът.

И той и политологът Татяна Буруджиева са убедени, че при желание биха могли да се коригират изборните списъци. "Истината е следната, има институции, които трябва да си свършат работата и тази работа не е да изчака коза за неин крак, защото нито сега сме се събудили и сме разбрали, че в НСИ данните са такива, а на ГРАО други, че да ги обсъждаме в момента. По-големият въпрос, който поставяме е как може всяка институция да работи сама за себе си и да няма синхрон, да няма обща база данни и как може ГРАО да не е отчело очевидни неща за българските граждани, които няма как да не се отчетат", заяви Буруджиева пред БГНЕС. "Проблемът е дали ГРАО изключва хората, които са умрели, премахва ли ги от списъците, маха ли тези, които трайно са в чужбина и тези, които не са си подменили документите, защото аз имаме чувството, че по ГРАО ние нарастваме, докато реално намаляваме. Ако погледнем списъка на избирателите по ГРАО - ние нарастваме, което е някакво безумие", коментира още тя. /БГНЕС