Ако някой е пропуснал най-жалката гледка на нашия четвъртвековен преход, може да я намери в архива на „Факторът Кошлуков”. Един бивш студентски трибун, фалирал на политическото поприще, се изхранва чрез ибрика на властта.

Денят е 8-ми декември – най-подходящо време да се полее с помия Алма матер. Темата е „финансирането на науката в България”. Компетентността – „нула”! Дори Сергей Игнатов, известен с безцеремонност и арогантност, седи смутено пред запенения от възмущение водещ. Познанията на Емил достигат до там, да бъдат сравнени моделите на квазикристали от графен (въглероден материал, за който е връчена Нобелова награда за 2010 г.) с копане на дупка. Копаеш – после ти плащат. Сигурно е така и в поръчковата журналистика, плюеш – после ти плащат. В науката обаче е обратно. Първо влагат много пари, за да станеш учен (държавата и семейството), после влагат много пари, за да създадат компетентен в науката политик (за да знае „що е научен приоритет”), след това дават още повече пари за да създадат научна инфраструктура (данъкоплатецът) и накрая се получава научен продукт. Колкото повече вложени пари – толкова по-качествен продукт. Колкото по-качествен продукт – толкова по-богат народ. Може би някои си мислят, че в микроскопична Финландия се е появил гигантът Нокия по силата на слепия пазар. Или в средно голяма Корея, без държавна политика, са се родили супертигри, като Самсунг. Заблуда е!

Съвсем неотдавна, британският канцлер на хазната (министър на икономиката и финансите) Джордж Осбърн заяви, че само неговата страна ще вложи 50 млн. паунда за изследвания на графена, като фундамент на бъдещото материалознание, нанотехнологии и електроника. На интернет-страницата на Консервативната партия той пише: "Ще инвестираме 50 млн. за глобални изследвания на графена и създаване на технологичен хъб за комерсиализация. Той ще действа като катализатор за нови предприятия, привличане на глобалните компании и превръщане на научното откритие в богатство и работни места за Обединеното кралство".

В същото време националният ни фонд „Научни изследвания” провежда конкурс за финансиране на научни и научноприложни изследвания в приоритетни области. В конкурса участва колектив с проект по графен. Базова организация е Софийския университет „Климент Охридски”. Ръководител – млад учен. Млад, но защитил докторат във Франция. Същата Франция, която трескаво търси възможности за заемане на позиции в тази област. За втора поредна година Генералното консулство на Франция заедно с американския щат Джорджия партнират в поредица от конференции под надслов "Франция-Атланта - Заедно към иновации". „Защо да се изучава графена, а не друга област на науката? Отговорът трябва да се намери в изчерпването на границите на силиция”, казва Валтер де Хеер, директор на интердисциплинарен изследователски и инженерен център по графен в Калифорния.

Проектът на младите български учени, разбира се, е отхвърлен. Отхвърлен е по правилата на фонда, с решение на изпълнителния съвет, утвърден от министъра на образованието и науката. Проектът, разбира се, не е приоритетен. Тази година е  приоритетно да се дадат пари на близките сътрудници на Рангел Гюров, защото той е председател на изпълнителния съвет. На Ралица дават 200 000, на Харизан 420 000, а на Бойко 480 000 лева. Приоритетно е да се гепи някой милион, защото може да е за последно.

И гледай ти, младите учени протестират! „Кой си ти, бе, Гюров? Какво разбираш от научни приоритети?” А той седи геройски в прес клуба на БТА и малоумно повтаря – „професор съм, професор съм...”. Тогава учените се насочват към министъра – „Кой си ти, бе, Игнатов? Какво разбираш от научни приоритети?”.

А министърът си има механизми и включва тежката артилерия на властта – медиите. Важно е да се докаже, че учените са паразити и мошеници, че искат да се мотаят по командировки, че не знаят какво е Skype и дори искат да им плащат за труда.

Ако наистина някой е пропуснал „Факторът Кошлуков” от 8-ми декември 2012 г., моля намерето го в архива. Там ще видите най-жалката гледка на нашия четвъртвековен преход – министър-дилетант и продажен журналист си говорят за наука.

Коментар на проф. Лъчезар Аврамов