Последните скандали около фонд "Научни изследвания" преляха чашата на търпението както с безпардонното потъпкване на общоприети правила за финансиране на научните изследвания, така и с арогантното поведение на Светата Троица - министърa на образованието, младежта и науката (дали пък последното не е вече излишно) проф. Сергей Игнатов, председателя на Изпълнителния съвет на фонда анголския професор Рангел Гюров и управителя Христо Петров, които търсят вината за скандала навсякъде другаде, но не и в себе си. Което е обяснимо, като се има предвид, че чрез фонда се разпределят петцифрени суми по некоректен, да не кажа, порочен начин.

Според сайта на фонда приоритетни области в Стратегията за развитие на науката в България до 2020 г. са:

1. Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии;

2. Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни;

3. Нови материали и технологии;

4. Културно историческо наследство;

5. Информационни и комуникационни технологии.

Тези приоритетни области бяха приети от Изпълнителния съвет на фонда още през 2004 г. и очевидно и Слава Богу не са променени от тогава. Президентът Плевнелиев също ги изброява, колчем заговори за модернизация. И това е нормално, тъй като "икономиката на знанието" се основава на четири от петте приоритетни области. Дотук обаче с приликите. Разликите започват още от състава на съвета. В този състав има само двама учени, които покриват втората и четвъртата приоритетна област и чиито имена са известни в нашата научна общност. За сметка на това има цели трима от Науки за Земята (защо ли такива проекти са така щедро финансирани?) и един юрист.

Друго, и то много съществено, изкривяване представляват сумите, с които са финансирани проектите по отделните приоритетни области. Един обстоен анализ показва, че за проектите от четирите области, свързани с ускореното технологично развитие на страната, са заделени половината от средствата за тазгодишната сесия. Над 7 от общо 14 млн. лв. са разпределени за проекти, свързани с културно-историческото наследство (4.3 млн. лв.), и за проекти, които не могат да бъдат отнесени към нито един от приоритетите (2.8 млн. лв.). Но защо ли да се учудваме, като видяхме какъв е съставът на ИС на фонда?!

Каква е практиката при финансирането на научните изследвания от Европейската комисия (основно по рамковите програми) и на националните фондове за научни изследвания в напредналите страни? Преобладаващата част от средствата (80-90%) се насочват за финансиране на фундаментални научни изследвания в областта на природните науки и главно на научноприложни изследвания в областта на високите технологии. Такава беше практиката и на нашия фонд по времето, когато бях председател на ИС (2004-2006). И това е естествено, защото основното ни внимание трябва да бъде насочено към бъдещето на нацията, а не зареяно в миналото й величие.

По отношение на бенефициентите на фонда тазгодишната сесия няма аналог в европейската практика. Основните индикатори за финансирането на научни изследвания са заявените цели, очакваните резултати и възможностите за тяхната реализация. Последният индикатор включва наличието на научен потенциал (подготвени и мотивирани изследователи) и на научна инфраструктура (адекватна материално-техническа база). Без тях и най-добрите намерения ще останат без ефективна реализация, която да оправдае изразходваните средства. За съжаление научният потенциал и научната инфраструктура у нас са съсредоточени почти изцяло в държавните научни организации, и то предимно в част от институтите на БАН и в 4-5 висши училища (СУ, ПУ, МУ-София, ТУ-София, ХТМУ), които създават и над 90% от видимата в световен мащаб научна продукция. Големите компании (почти всички транснационални) развиват научни изследвания извън страната ни, а малките и средните нямат необходимия ресурс за това.

Какво показват тазгодишните резултати от конкурса на фонда?

Одобрени са 16 проекта на фирми, фондации, сдружения и т.н. на стойност 4.33 млн. лв., или над 30% от цялата сума по конкурса. Тези бенефициенти не отговарят на условията за наличие на собствен научен потенциал и/или собствена научна инфраструктура (някои са регистрирани в апартаменти), но печелят проекти, чиято стойност варира между 150 и 480 хил. лв. Асоциацията с крилатата фраза за "обръчи от фирми" не се ли налага от само себе си? И дали не сме отново първопроходци, когато частни фирми ползват публични средства за научни изследвания, вместо самите те да финансират научните изследвания.

Очебийно е несъответствието във финансирането на проекти, свързани със скъпоструващи изследвания, и такива, които изискват само проучване на източници на информация. Например проектът "Получаване, очистване и съхранение на водород и др. енергийни източници на основата на биомаса чрез разработване на нови катализатори и адсорбенти" с участието на Институтите по катализ и по органична химия към БАН и на СУ, ПУ и ХТМУ е финансиран със 100 хил. лв., а проектът с гръмкото заглавие "Срещу кризата в образованието. Стратегия за интелигентен растеж чрез нов комуникативен подход за мултидисциплинарно интерактивно обучение" с участието на НБУ, ЮЗУ, Институт за изследване на изкуствата и НХА е финансиран с 400 хил. лв. Ще попитате защо и първите не са си поискали повече? Най-вероятно са се опасявали, че едва ли ще получат и това, което са им дали, а и в точните науки са свикнали с мизерното финансиране. Тези два примера бяха съвсем случайно подбрани, но такива има още много.

Интересно е да се види и как са разпределени парите за проекти между някои висши училища. За сравнение ще вземем 4 водещи в научно отношение университета (СУ, МУ-София, ТУ-София и ХТМУ), които образуват Асоциация на изследователските университети в България, и 2 други, които имат значително по-слаби наукометрични показатели (УНИБИТ и НБУ). Последните два не са взети случайно, защото председателят на ИС е преподавател във втория (впрочем какъвто е и министърът) и е прясно произведен като "доктор на науките" в първия. (Интересно дали с новия Закон за развитие на академичния състав и конят на Калигула не може да стане "доктор на науките? Трябва просто да се намерят подходяща научна организация и подходящо жури, което у нас не е особено трудно.) При пресмятанията сме приели допускането, че в съвместните проекти парите се разпределят поравно между участниците. Ето каква е картината: СУ участва в 10 проекта, от които в 2 самостоятелно, и получава 1.1 млн. лв. Съответните числа за другите университети са: МУ-София - 7 проекта, 5 самостоятелни, 1.25 млн. лв.; ТУ-София - 3 проекта, 2 самостоятелни, 410 хил. лв.; ХТМУ - 4 проекта, 0 самостоятелни, 120 хил. лв.; УНИБИТ (т.нар. Библиотекарски) - 4 проекта, 3 самостоятелни, 870 хил. лв.; НБУ - 5 проекта, 2 самостоятелни, 830 хил. лв. От представените данни се вижда, че финансирането на проекти на СУ, който има 16 факултета, е малко по-голямо от това на УНИБИТ, който има само 2 факултета.

Дали не е време Асоциацията на изследователските университети да замести ТУ-София и ХТМУ с НБУ и УНИБИТ? Или просто става дума за неща като конфликт на интереси и търговия с влияние, които обаче са от друга опера и оценката им е обект на други критици?

В заключение, очевидно е, че последният конкурс на ФНИ е опорочен. И всякакви гръмки изявления на министъра и неговите подчинени не могат да убедят никого в обратното. Реакцията на учените, и то на младите, е показателна и трябва да бъде подкрепена, защото това е елемент на създаване на истинско гражданско общество, за което много се говори, но малко се прави. Единственият правилен ход в момента е анулирането на конкурса, въпреки че това ще ощети и много стойностни проекти. В обществото обаче не бива да остава чувството за нагласена работа. Необходимо е да се помисли и за цялостно преструктуриране на системата за проектно финансиране на научните изследвания. Но това очевидно министър Игнатов не е способен да проведе. Нека го остави на следващия министър.

Коментар за в-к "Сега" на проф.Камен Велев, председател на Контролния съвет на "Движение България на гражданите"