Финансовата политика на Дянков обрече българите на бедност. Целенасочено и систематично уби мечтите, стесни хоризонтите, наказа предприемчивостта ...превърна едни нормални хора в послушници.

Бедността е най-силното оръжие в ръцете на Дянков, бедността прави хората зависими, лесни за манипулация, променя начина на мислене и психиката им. Бедният човек не си задава въпроса дали може да бъде по-добре? Той е ужасен от отговора колко по-зле може да стане.

Огледайте се около себе си, вижте и чуйте приятелите си, близките ви хора- те говорят за оцеляване да преживяваме, избират между храна и лекарства... Понякога изобщо нямат възможност да избират, живеят като на война!

Преди три години Дянков се появи опакован в легендата за способен финансист от световна класа. Резултатът от неговите „способности” днес е, че българите са най-бедните в Европа, принудени да плащат най-скъпите лекарства, горива, лихви по кредити и т.н. Дянков организира безупречен модел, чрез който българският народ живее и работи в интерес на олигархичния кръг на правителството.

Бедността бавно, но сигурно убива свободата на мислене ( в житейски план), свободата на изрязване ( в медиите), свободата на действие (чрез тотален натиск върху малкия и средния бизнес).

Днес Дянков определя бедността като мит. Това не е ли цинизъм?
Мит ли е, че над един милион българи получават по 200 лв. на месец? Не, това е реалността. Мит е, че след 7 % увеличение на пенсиите ще се промени животът им, мит е, че това ще стимулира потреблението и растежа на икономиката.

Какво означава фактът, че се намериха пари за 20% увеличение на заплатите на държавната администрация, но не и за учителите, лекарите, медицинските сестри или социалните работници?

Има ли някой, който ще се наеме да докаже, че качеството на работа на администрацията в полза на гражданите се е подобрило с 20%?

А какво означава фактът, че служителите на Министерството на финансите ще получат 27% върху заплатите си?
Много просто, най-големият бакшиш от Дянков е за обслужването във VIP салона на властта.

Но сметката я плащаме всички ние. Докога?

Поли Карастоянова