„Знаете какво става, когато някъде се появи Цветан Василев или Бойко Борисов”!

Тази беше грешка на езика на Валерия Велева от в. „Преса” (която преди два месеца прогнозира пред Нова телевизия 70 процента шанс на Първанов да победи Станишев за шефския стол в БСП, а сега кокетно коментира с обратен знак същата тема). Велева без да иска „назначи” банкера Цветан Василев за министър на вътрешните работи ( имайки на ум Цветан Цветанов). Това е един от онези фройдистки феномени в нашата публичност, който си заслужава репликата.

Водещите на предаването по БНТ също не забелязаха, че вместо Цветан Цветанов беше споменат шефът на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, който (за интересуващите се от задкулисието в кукловодството в България) е от доста време емблематичната фигура за начина, по който с отчисленията от банкерски употребени държавни пари бяха купени и канализирани български медии като инструмент за командване на публичността в желаната от силните на деня посока. Нещо повече, банкерът беше изваден от относителната анонимност и обявен за икономист на годината миналия декември. Лично Цветан Цветанов ( вътрешният министър!) му връчи наградата в извънредно пряко включване, за което бяха ангажирани като допълнителни конферансиета лицата на новините на обществената телевизия.

Явлението „избухна” тихо по време на тройната коалиция, когато с парите на КТБ подставените лица Ирен Кръстева и сина й Делян Пеевски започнаха бясно да пазаруват медии ( обаче бяха изстреляни на важни позиции преди това с протекциите на ДПС по времето на НДСВ). След това тази комбина вкупом премина на страната на новия победител Бойко Борисов.

Защо припомням тази опасна история ( да, твърдя, че е опасна- тези хора са агресивни в преследването на целите си)? Защото всеки нормален човек трябва да си зададе въпроса: коя е силата, която стои над подобна завера, въоръжена с огромните за нашата страна депозити на най-големите държавни предприятия, чиито пари се намират в малката КТБ по волята на властта?

Очевидно схемата не е партийно оцветена след като може с такава лекота да сменя лагерите. Досещам се само за една сила, която командва България от десетилетия и го прави днес от позицията на своето колониално влияние, в което инвестира неистово.

Русия видимо засили помпането на русофилското либидо на българите именно през годините, когато се появи от нищото хитрината с пазаруването на медиите от въпросната банка, оказала се ужасно заинтересована да притежава колкото се може повече медии въпреки очевидния абсурд да очаква финансова възвращаемост на щедрите инвестиции. Говорим за периода, когато рязко ескалираха пропагандните напъни за подклаждане на любовта към въпросната чужда държава, нароила тук форуми за дружба, многохилядни митинги, наричани събори, печатни и електронни медии и сайтове. Плод на тази политика станаха цели едногодишни кампании, като „Годината на Русия в България”, „съвпаднала” тъкмо с триумфалния рейд на Путин в София в началото на 2008 г. Тогава руски кореспондент беше достатъчно откровен да напише: имам чувството, че президентът Путин е дошъл да напазарува България!

Ето случай, в който имам сходни усещания за България с един руснак. Те бяха подсилени и потвърдени от сценката, при която премиерът Бойко Борисов прекърши гръбнак пред руския патриарх. Той го награди великодушно с препоръката да управлява България с „твърда ръка”( и никой не се възмути от тази демонстрация на арогантност спрямо уж суверенна и демократична България).

Целувайки ръка на пратеника на Путин, българският силен човек демонстрира слабостта на един васал чрез ритуала, практикуван като жест на подчинение откакто свят светува.

Блог на Иво Инджев