Русия е държава, която непрекъснато е в центъра на глобалните и регионалните процеси. Факт е, че през последните години Москва съумя да възстанови своите политически позиции чрез енергийния инструментариум.

Не може да бъде елиминирано и обстоятелството, че засилващото се напрежение в района на Персийския залив и очертаващото се повишаване на цените на петрола ще засилят тенденциите към по-тясно обвързване на Европа с Русия в енергийната област, превърнала се от доста време в своеобразен коректив в международните отношения. Не може да се отрече и повишаващото се противопоставяне между САЩ и Русия в Черноморско-Каспийския регион, което също преминава през призмата на енергийните диверсификации.

В началото на март 2012 г. приключва един тримесечен период, започнал след 4 декември 2011 г., когато се проведоха парламентарните избори в Руската федерация. Тези три месеца преминаха под знака "за" и "против" кандидатурата на Владимир Путин за президент. Както за парламентарните избори, така и сега за президентските избори Русия за пореден път доказва, че спазва основните правила на демократичността – многопартийна система и възможност за протестни акции на опозицията, които намираха широк отзвук в публичното пространство. През тези месеци се заговори даже за възможност за поредна цветна революция, но този път в Русия, а не в някоя от републиките в постсъветското пространство. На този етап от развитието на Федерацията и на света подобни изказвания граничат с фантастиката. Събитията през последните месеци обаче трябва да се приемат като сериозна индикация за тенденциите, които променят света и не могат да бъдат пренебрегнати в Русия и от Кремъл.

Сега обаче, няколко дни преди 4 март 2012 г., политическата конфигурация на кандидат-президентите на Руската федерация включва познати имена - Владимир Путин, Сергей Миронов, Михаил Прохоров, Владимир Жириновски, Генадий Зюганов. Самият факт, че цялата политическата енергия на опозицията се съсредоточи срещу кандидатурата на Владимир Путин очаквано формулира и акцентите в предизборната борба – против корупцията и за промяна. Последното обаче така и не получи своята точна формулировка и остана в сферата на мъглявите пожелания. Външният свят в тази предизборна надпревара повече броеше митингите и броя на участващите в тях, отколкото сериозно да отразява процесите в Русия. Антируската пропаганда е в разгара си, но това не пречи да се отбележи това обстоятелство, че опозицията е малобройна и разпокъсана. За трите месеца в митингите са участвали около 450 000 души, като само 30 000 са участници в митинги, организирани извън Москва и Петербург. Естествено се провеждат и митинги в подкрепа на Владимир Путин, като през последните дни се оповестяват и имената на популярни личности от света на шоубизнеса, подкрепящи неговата кандидатура. Не може да се отрече, че все повече се заимстват модели от западния свят на предизборната борба, но въпреки всичко емоциите и духът си остават типично руски.

Владимир Путин продължава да бъде естественият избор на Русия предвид политическия му опит и позиции вътре в страната, както и многостранните външнополитически контакти и авторитет. Очертаващата се политическа конфигурация след 4 март, когато очаквано Путин ще бъде избран за президент, предизвиква желания за по-радикални действия. Информацията за предотвратен атентат срещу Путин може да бъде коментирана като желание за повишаване на и без това високия рейтинг на настоящия руски премиер, но и като предупреждение към бъдещия президент.

Това обаче не притеснява Владимир Путин, който през последните дни излиза с фундаментални идеи, ориентирани към двустранните и многостранни отношения на Русия със света през следващите години. За Европа и България в частност, най-голям интерес предизвиква предложението за създаване на единен енергиен комплекс ЕС-Русия, чиято цел е търсенето на по-гъвкави решения за диверсификацията на енергийните доставки за Европа и за взаимноизгодно сътрудничество, гарантиращо интересите и на Русия, и на държавите от ЕС. Доколко това ще се превърне в реалност, бъдещето ще покаже. Този тримесечен период, който приключва на 4 март обаче, е своеобразно доказателство, че Русия се стреми да бъде част от демократичния свят, но и че ще продължи да отстоява своя евразийски модел на управление. /БГНЕС

Професор Нина Дюлгерова е специалист по история на съвременна Русия, Южен Кавказ и Черноморския регион. От 1981 до 1985 г. е аспирант в Историческия факултет на Московския държавен университет, където специализира при професор Н.С. Киняпина. Професор Дюлгерова е автор на три монографии: Българският национален въпрос в политиката на Русия и Австро-Унгария 1894-1904 г. /1994 г./; Руски щрихи към Източния въпрос. Амбиции и планове на руската дипломация 1894-1904 г. /1999 г./; Границите в Кавказ /геополитически и международно-правен дискурс /2007 г./, която е преведена и на английски език.

Професор Нина Дюлгерова за БГНЕС