ACTA, SOPA и PIPA – тези звучни абревиатури станаха мрачен символ на глобалния заговор срещу свободното слово в интернет. Заченати на тъмно и под перфидния шепот на гигантските корпорации във фармацевтиката, филмовата и музикалната индустрия, тези опити да бъдат сложени пранги на свободата в мрежата в САЩ и на международно ниво предизвикаха огромна протестна вълна и милионни петиции в целия свят.

По съдържанието на международното споразумение ACTA, което пряко ни засяга, се каза почти всичко. Накратко, с него се отваря врата за полицейски и административен произвол, за масово следене на личните комуникации и ограничаване на свободното общуване в мрежата. Ако това скандално споразумение влезе в сила, през тази врата едни национални правителства няма да минат, други ще спрат на прага, а трети направо ще сложат всичко и всеки под контрола на "големия брат". Всичко би зависело само от демократичната имунна система на обществата. Не ми се мисли къде ще отиде България, в която до вчера всеки втори на улицата твърдеше лекомислено, че няма нищо против да бъде подслушван по телефона или да му се следи интернет трафикът, защото нямал бил тайни за криене от властта. И където действащото правителство системно ерозира гражданските права.

Отговорността на българското правителство, което без широко обществено обсъждане положи подпис под ACTA, е вън от съмнение. Критиката също. Думата ми сега обаче е за ролята на Европейската комисия в опита да се наложи ACTA. За Европа, както и други подобни теми – като опитите за разхлабване на режима на ГМО например, всичко започва по безпрецедентно непрозрачен начин из коридорите на европейската бюрокрация. ACTA е мръсната тайна на висшите европейски чиновници. Европейската комисия участва в неофициалните разговори по ACTA, инициирани от САЩ и Япония от 2006 г., а през април 2008 г. получава официален мандат от Европейския съвет да води преговори. Има общо девет кръга преговори – четири са проведени през 2008 г., два през 2009 г., а последните три са съответно през януари, април и юни 2010 г. Въпреки шумните си претенции за прозрачност, в периода 2006-2009 г. Европейската комисия води преговорите тайно и системно отказва да предостави конкретна информация за концепцията и съдържанието на ACTA и за хода на преговорите. Евродепутатите (с изключение на тези от Европейската народна партия, която официално подкрепя ACTA), алармирани от правозащитни организации и от разкрити от канадското правителство информации, приемат серия от резолюции и декларации в опита си да принудят комисарите да вдигнат затъмнението по темата. Не се случва. Чак до 15 ноември 2010 г., когато еврочиновниците публикуват текста на скандалния документ. И се разбира, че е имало защо да бъде укриван толкова ревниво от иначе щедрата на лъскави брошури, драфтове и доклади Европейска комисия.

Докато за гражданите на Европа и за избраните от тях представители в Европейския парламент ACTA е тайна, за комисарите и подчинената им евробюрокрация темата ACTA е била добре позната. Комисията "Барозу" и в предишния, и в сегашния си мандат, възприема подготвянето и прокарването на ACTA като своя официална политика. Не е нужно даже да се заравяме в тоновете бюрократични архиви. Ето какво сочи самата Европейска комисия. В периода 2008-2010 г. Комисията е публикувала 17 доклада и информации за преговорите, проведени са 13 консултации с европарламента, имало е 4 обсъждания със заинтересовани страни. Да оставим настрана въпроса, че всички тези публични документи са изключително пестеливи откъм информация по същество за това, което предвижда ACTA. По-важното е, че те са ясно свидетелство, че целият състав на Европейската комисия е знаел за споразумението, за неговите цели и за основните положения, които са предмет на преговорите. С воденето на преговорите е натоварен комисарят по търговията, но всички останали комисари са знаели за какво става въпрос. И преди, и сега. И са мълчали. Включително онези, чиито ресори имат пряко отношение към правозащитните аспекти на всички европейски политики и документи – ресорът права на човека и ресорът защита на потребителите, в т.ч. интернет - потребителите. Казано на шега, да се твърди, че в Европейската комисия не се е знаело за ACTA извън пряко ръководещия преговорите комисар по търговията, е все едно да приемем за вярно, че само Тодор Живков и Милко Балев са отговорни за тоталитарния режим, а другите членове на комунистическото правителство не са знаели какво става. Европейската комисия е колективен орган. Нейните приоритети са резултат от споделена политика на цялата комисия. Споделена е и отговорността.

Целият въпрос е, че у нас няма нито утвърдени практики, нито канали за обсъждане на европейските политики. Българските еврокомисари се затварят в коридорите на централата на еврокомисията "Берлемонт" и по правило разглеждат появата си в България не като възможност за пълноценен диалог с гражданските организации, партиите и обществото по важните европейски теми, а като поредното пиар мероприятие или бравурна паркетна проява. Малцина са и евродепутатите, които информират избирателите си адекватно и комуникират със заинтересованите български среди по теми от европейския дневен ред, които засягат България.

Прочее, ACTA и безпрецедентно непрозрачният начин, по който Европейската комисия работи по нея, е нов повод да се постави въпросът за необходимата реформа на европейската бюрокрация, за нейната ефективност, отчетност и прозрачност. Това е въпрос, който българските политици и институции трябва да имат самочувствието да поставят на европейската сцена. И да изоставят стария рефлекс на "големия и непогрешим брат", който безропотно трябва да слушаме, дори когато проявява двойни стандарти или морален релативизъм./БГНЕС