Историята за българския казан в Ада е пословичен от край време и се превърнал дори в традиция. Лоша традиция, но по-лошото е, че ако не искаш да я спазваш някой все ти напомня, че така е по български... Прав е премиерът Бойко Борисов, който казва „в Ада, на казана на българите няма дявол, който да пази, защото никой не може да изплува от него", но ние ще разкажем продължението на тази история.

Имало едни български емигранти, които по случайност попаднали в едни други казани - френски, английски, италиански, американски и т.н. Българчетата като по-находчиви намерили начин и успели да избягат и от там. Така носталгията ги докарала отново до Нашият казан. Обиколили го, гледат няма граници, няма дяволи граничари, свободна зона - европейска.

Викат си емигрантчетата - „Лесна работа. Сега ще изгасим огъня, ще им помогнем на роднините и ще ги извадим от ада". Викали, викали, но никой не ги чувал. Продължили да скачат и да тропат, пак същия резултат. Накрая няколко от групата решили да влязат вътре и да покажат на събратята си как да се измъкнат от пъкъла. Точно тръгнали да влизат и се чул глас от вътре. "Не ни требе жокер, не ни требе помощ. Ние си знаем ..." . Почудили се емигрантите, защо роднините хем си знаят, хем още си стоят вътре. Решили да изгасят огъня. Друг глас от вътре им казал „студено е, така ни е добре, не го гасете". Такава е то продължението на историята на българския казан в Ада история - „На сила можеш да вземеш, на сила не можеш да дадеш". А когато искаш да помогнеш, те ти казват „няма нужда".

Коментар на ПП "Другата България"