Изморен от сълзливи, персонажи, въплатили чужд бит и традиции, интелигентният български зрител иска повече. Иска си наши истории, с надпис „по действителен случай”. Тази, разказана щедро от медиите, освен богата на факти има и впечатляваща предистория, даваща без затруднения втора, че и трета сюжетна линия на евентуалната лентата.

Да припомним събитията: Доведеният син на Волен Сидеров – Димитър Стоянов, поиска вчера оставката му, като председател на партия „Атака”. Волен пък обвини него и неназован подбудител, в заговор срещу партията. Единият – Волен, не виждал семеен проблем в дъното на историята. Другият казва „Волене, кажи си”, за личния живот на предводителя. Волен Сидеров е председател на парламентарно представена партия. Доведеното синче – евродепутат, стигнал до тук, не без помощтта на втория си татко. От скоро и третият член на семейството Капка Сидерова, влезе в официалната власт, като общински съветник в столичния град, а предполагаемият виновник от женски род, провокирал в ретроспективен план събитията е с място в националния ни парламент, в партията и в сърцата на син и баща.

Е това ако не е златен сюжет... Браво зрителю! Браво читателю и писателю по форумите! Теб, поради неясния ти „ник” можем спокойно да наречем съвременен носител на народното творчество. Но да се върнем на темата.

За написването на сценария не се иска кой знае колко, само да се проследят във времето новинарските емисии и лични интервюта на героите (и то само на сериозните медии).

Предисторията: Капка Сидерова е бивша снаха на Радой Ралин и екссъпруга на сина му – Кин Стоянов. От този брак се ражда синът – Димитър Стоянов. Свекърът не приел снаха си, тя пък му пише писмо, изпълнено с огорчение. После Капка бяга при Волен, дотогавашен колега и приятел на мъжа ѝ. Баща и син Стоянови от години не си говорят. Синът със заплахи поисква семейния апартамент. По думите на Кин, защото „Капка е манипулаторка”. За сватбата на сина, таткото (непоканен на събитието) му подарява ужасяващо признание -  майка му е искала да го абортира, доказателство е  писмото, цитирано по-горе. Синът не вярва. Майката отрича. Отрича и скандала около офшорките, където вуйчо й, портиер във вестник Атака е един от титулярите по сметките. Капка се жени за Волен Сидеров през 2006-та, след години съвместно съжителство. Преди това той става кръстник и на сина й неин. Волен е учил богословие и не може да не знае, че кръстник не може да се жени за кръщелницата си или за майката на кръщелника си. За свещеника, сключил църковния им брак в Кърджали да не говорим. Тогава синът, вече като доведен, под крилото на втория си татко е вече депутат от 40-тото Народно събрание, 2005, после временен депутат и депутат в Европейския парламент, 2007. Капка се  интересува от окултното, мистиката, тайните общества, наредени до политиката, културата, православието и народното творчество в рубриките, които като журналист води в уважавани медии през годините. Приятелка е на Вера Кочовска. Твърди, че имат телепатична връзка (искала да напише книга за нея и гадателката и се обадила). Когато здравето на  Вера Кочовска се влошава, Капка иска да дари орган, за да запази живота й. Разгласява го шумно в медиите.  Вера пък предрича, че отиде ли си едната, ще си отиде и другата. Добре че не позна. Синът пък, по думите на Капка, имал кармична връзка с дядо си Радой, защото се родил на 60-тият му рожден ден. Много стана, но друга гадателка предрекла след смъртта на Вера, че Капка ще наследи силите ѝ и ще остане кармично свързана с нея. Не го разбрах много, но Капка го казва при гостуването си при Лора Крумова. Твърди и че е била в прекрасни отношения със свекър си. Първият ѝ мъж го отрича. Ходи, та вярвай.

Стигнахме и до книгите. Капка Сидерова е автор на няколко книги, издавани неколкократно,  две от тях с удивително подобни имена: „Вера- мисия феномен” и „Мисия Атака”. Във втората, името на Волен е спестено, макар авторката сама да сравнява заглавията в същото предаване на Лора Крумова. Последните събития и бегли  познания в дебрите на необозримото ни навеждат на мисълта, че няма да е далеч времето, когато и книгите й „Ванга от рода на прокълнатите” и „Смъртта на Орфей”, ще намерят своя двойник по заглавие... Какво да се прави, „Звездите ни го говорят”.

Предричаме обаче, че автор на сценария към драматичната лента, за която става дума в този материал, и то събирайки 2 и 2, а не посредством вмешателство на кармични влияния, ще стане неутрална фигура,  заради необходимостта от обективно отразяване (нали все пак не забравяте надписа „по действителен случай”). Това практически може да направи всеки, защото самите герои са наредили вече думичките и събитията в драматичното стори. Не вярвате ли?

Ето само репортажите от преди един ден:

Обвинението – оставка, лидер, партия, трагични резултати, избори, либидо.
Отбраната – аз го създадох, план, разбиване  на групата, задкулисно, по подъл начин, с милиционерски средства, подмамване на депутати, обработване на депутати, изпълнителна власт, министерства, агенции, „Уики Лийкс”...
Министър-председател принуден да коментира - добрият тон, уважение, приятелство в личен план, джентълментство.

Като капак на всичко, съкратено изказване на Димитър Стоянов:
„Аз съм дал шест от най-хубавите си години, когато младежите са ходили по кръчми и мадами, на политиката. Загърбил съм личния си живот и това ми е коствало много".

На това му се казва самозабравяне и нарцисизъм. Дайте ми лавров венец.

„Абе приятелю – казвам аз на това - дай да се разменим. Аз ще се мъча и лишавам от личен живот с твоята заплата в европарламента, и дори ще се постарая да ме запомнят с нещо полезно, а не с грозни нападки към ромските общности, а ти ходи по кръчми и мадами, но те предупреждавам, че за тях ако си забравил, са нужни пари, и то не средностатистическа заплата в България, иначе се ограничаваш до кварталния магазин, кафето на ъгъла и момиче – кое да е, стига да ти върже”.

И няма ли вече някой да го започне да пише този сценарий, че ми стана интересно, а и определено има привкус на пари, много пари, защото съвсем сериозно предричам, подплатено с дипломата ми по финанси твърдение, че този сериал ще бъде продаден още на зелено в не една чужда държава, била тя неволно замесена в сагата или като история с поука. И дали сега Радой, ако беше жив не би сменил имената в репликата си към негов приятел - ”Ех, Митко, Митко, Кин уж беше добър плувец, а в една капка се удави”.