На 14 декември 1989 г. 100 000 души се събраха и бурно изразиха недоволствата си.
Не мога вече, другари! Уморих се! За 50 години построих 3 Българии и няма какво повече да се строи! Айде чао, отивам да пиша мемоарите си!
На 14 декември 1989 г. 100 000 души се събраха и бурно изразиха недоволствата си.
Не искаме повече магистрали! Крещяха те! Как може във всяка махала да има канализация, пречиствателна станция и непрекъснато водоснабдяване! Не бива на всеки 5 сирачета да има възпитател! На какво приличат тези старчески домове? На дворци! Нашите мили родители се разглезиха съвсем! Как може заведенията за психично болни да приличат на 5 звездни хотели? Ами заплатите ни? С половин месечна заплата цяла бедна Европа можем да прекосим!
Възмутеното множество побесня съвсем, когато излезе Петър Младенов и каза : „Най-добре е банкоматите да дойдат!”.
Искаме кризи! Изрева множеството спонтанно. Искаме енергийни, водни, продоволствени, финансови кризи! Нека и ние станем Европейци! Искаме да ни стрелят по границите, че да усетим какво е адреналин! Продължи да реве множеството.
Живков, върви си и дай път на модерните леви! Да ни вкарат в пътя!
„Ще повикам банкоматите!” Повтори Младенов заплашително.
Майната ти, Младенов! Ревеше множеството. Искаме да сме бедни и прости! Искаме да ни крадете и да ни лъжете! Искаме настоящ, истински и неподправен социализъм!
Това е „другият” ни коментар за събитията преди 22 години.