Все по-често в община Раковски се говори за наркодилъри и наркотици. И все по-често, като участници в този мръсен бизнес се спрягат имената на хора с мераци за власт. Полицейските сводки, поради специфичната работа на полицията са неясни и кратки. Информация затова, какво се е случило с този или онзи наркодилър, се появява рядко, а след това, се губи във времето. Той пък - диларът най-често е отново на село, с лъскавия си автомобил и арогантно поведение, демонстрирайки своята неприкосновеност. И докато ние, възрастните, коментираме, цъкайки с език, поредната спецакция от новините, децата и младежите ни знаят кой продава, къде, какво и каква е цената на наркотика. Какво правим ли? Всички сме загрижени за бъдещето на децата си, но смятаме, че това  ще минe покрай нас, че няма да ни засегне, че нашите деца не са такива, че даваме всичко за доброто им възпитание, докато проблемът не почука на нечия врата. И тогава… пак НИЩО! Заровили глава в пясъка, смятаме, че всичко ще се размине. Само че наркотиците не прощават. Болестта на зависимия не се лекува с аспирин. Семейството не може да се справи само с проблема, криейки го от околните. Изчезналите предмети и откраднатите от къщи пари са само началото. И няма начин да се справим с превенцията или болестта, ако не потърсим компетентна помощ.

В моето родно място - с. Белозем, освен плахите опити на католическата църква, която мотивира предишния директор на училището за една кратка лекция и прожекция на филм по тази тема и още една прожекция по време на християнския младежки фестивал в селото, никой друг не е направил нещо, за да информира подрастващите за ужаса от тези вещества. Само преди броени дни сдружението „”Майки срещу дрогата” организира среща в гр. Раковски, но на нея се отзоваха едва 10 души. Къде е общината ли? Не зная, но ми се иска да попитам.  Аз съм майка на тринадесет годишен младеж и питам: Не е ли достатъчно, че за последната година,  вследствие употребата на наркотични вещества в град Раковски починаха трима младежи? Те бяха нечии деца и нечии приятели. Кога ще бъдат заловени и другите разпространители, защото последният арест /б.р. става въпрос за "Кандидат общински съветник от ГЕРБ-Раковски арестуван за търговия с наркотици"/, далеч не решава проблема? Наричат Раковски - „Градът на малките наркоманчета” и това не е от днес.

Ние възпитаваме децата си, но те попиват и всичко от улицата. Създават моди. Градят си кумири и непонятни за нас ценности. Миналата седмица две млади момичета се сбиха в училището. Едното е със счупена ръка. Момичешка разпра, от завист, и преднамерена агресия, подплатена с чувство на безнаказаност. Трябва ли да мълчим? Трябва ли да подминаваме всичко с лека ръка, щом не е у дома и ако общинската администрация отказва да говори за това, ако пред нея това не е на дневен ред, ако това е просто поредният неприятен инцидент, трябва ли да мълчим? Аз питам, кой е следващият зависим или пребит младеж? Коя е следващата почернена фамилия?
И не е ли време за ясната ни гражданска позиция! Не партийна! Не с предизборни лозунги и нападки! Време е да върнем ценностите в живота си. Да се опрем на вярата и разбирателството помежу ни и заедно да помогнем на децата си да извървят трънливия път на младостта, без да нагазят в блатото. И затова сме нужни всички, като родители, граждани и общественици. И можем да започнем, като поговорим по темата ОЩЕ ДНЕС!