Меглена Кунева отрече да има общи планове с него. Слави Трифонов отрече да има общи планове с него. Цветан Цветанов го нарече “политическия гръб на Алексей Петров”. А той изрази високата си оценка за сътрудничеството между България и ЮНЕСКО. Това са новините от вчерашния ден, свързани с президента Георги Първанов. Разбрахте ли от тях с какво се занимава президентът?

Само от началото на този месец Георги Първанов е бил в Мездра, Роман, Харманли, Кърджали, Смолян и Радомир. Връчил е няколко почетни знака, изказал се е на няколко кръгли маси. На сайта на институцията има подробна информация за изброените събития и никое от тях няма да ви се стори изключително интересно. Освен ако не сте жител на Мездра, Роман, Харманли, Кърджали, Смолян или Радомир. И въпреки това името на президента всеки ден е в новините и в коментарите към тях. На пръв поглед е невероятно, но е факт.

Въпреки епизодичните си критични изказвания към правителството Георги Първанов се държи изключително отсъстващо. Репликите му към управлението са остри, на моменти оригинални, но лишени от принципна позиция, която един президент е нормално да има. “По-скоро върви един полицейски сериал” - вярно e като наблюдение, но празно откъм послание. Защо президентът се държи така?

Подобно поведение може да има най-малко две обяснения: или президентът няма принципни позиции по основните въпроси, или му е неудобно да изказва позиции, за да не бъде обвинен, че се изправя като алтернатива на това управление и подготвя своя политически проект. Второто обяснение обаче издиша, защото и без това всички вече говорят, че Георги Първанов подготвя своя политически проект и затова обикаля страната. И понеже става неудобно, ако се насочим към първото обяснение, може и да има нещо друго.

Правителството може и трябва да бъде критикувано за много свои действия и бездействия. Принципно. Който има принципи, да заповяда. Колебливото поведение на кабинета разкрива необятно пространство за критика както от леви, така и от десни позиции. Най-честното поведение пред избирателите е Георги Първанов да разкрие своите намерения и да започне открито да се държи като такъв, какъвто се вижда в плановете си. На пръв поглед не върви да го признава публично, защото тогава пък идва още по-неудобен въпрос - защо с президентски правомощия и държавни пари обикаля страната, за да прави партия? Въпросът може да е неудобен, но позицията ще бъде по-честна.

Поредната новина за огласяване на президентския проект посочва датата 11 ноември. Ако е вярна, тази дата наистина може да изиграе благотворно въздействие върху политическата ситуация в страната. В случая изобщо не е важно колко перспективен или безперспективен ще бъде проектът на Първанов. Важното е, че от датата на публичното признание политическата ситуация ще изглежда много по-нормална. Ще знаем кой от какви позиции говори. Дотогава оставаме в шизофренната ситуация да четем новини за октоподи, гей скандали, летящи беемвета, ЮНЕСКО, посещения в Борован, Алексей Петров, имотите на Цветанов…а всички да се сещаме за партията на Първанов.

Иван Бедров