Факти, Анализи, Коментари
   30 Януари 2023
 Коментари    Дискусия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Намалява икономическата свобода в световен мащаб
21 Септември 2010
България е на 36-то място в световната класация и на 15-то в ЕС

България се нарежда на 36-то място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2010”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Институт за пазарна икономика.

Докладът представя картината през 2008 г. (последната година, за която има налични официални данни за всички страни). Големите промени за България се дължат на преоценка на един от индикаторите в категория „размер на правителството”. Съвместната работа между експерти от ИПИ и авторите на изследването доведе до преоценка на индикатора, касаещ държавните предприятия и размера на държавните инвестиции, което повиши резултата и класирането на страната ни. След настъпилите промени страната ни получи рейтинг 7,31 и се нареди на 36-то място, като предходната година заемаше 41-во място с рейтинг 7,30.

„Икономическата свобода в България отбеляза сериозен ръст през последното десетилетие, но през последните 3-4 г. се наблюдава забавяне. Нещо повече, мерките срещу настоящата криза отнеха от свободата ни, а това означава по-бавно възстановяване и по-нисък ръст през следващите години.” – заяви Петър Ганев от Института за пазарна икономика

Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи първия си глобален спад от четвърт век насам, като средната световна оценка спада от 6,74 през 2007 г. до 6,67 през 2008 г. От 123-те държави, които участват в изследването още от 1980 г. насам, през тази година 88 (71,5%) са загубили позиции, докато едва 35 (28,5%) регистрират подобрение.

„В отговор на икономическия срив от 2008 г. много страни направиха масирани държавни харчове и създадоха допълнителни регулации, като по този начин накърниха икономическата си свобода и попречиха на възстановяването и бъдещия ръст.

Дори след началото на рецесията качеството на живот в страните със свободни и отворени пазари е значително по-високо, отколкото в държави с управлявани от правителството икономики“.

Докладът поставя на челна позиция Хонконг, следван от Сингапур и Нова Зеландия. Отново Зимбабве се характеризира с най-ниско равнище на икономическа свобода сред всички 141 държави, включени в изследването. Непосредствено преди Зимбабве са Мианмар, Ангола и Венецуела.

В топ 10 няма нито една държава от континентална Европа с изключение на Швейцария – страна, която не е в ЕС, но за сметка на това влиза в Шенген. Неслучайно страната, чийто граници са отворени, а в същото време не е подвластна на бюрократите в Брюксел, е страната с най-голяма икономическа свобода в Европа.

Икономическата свобода в България

През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. страната ни получава рейтинг 5,27, което ни нарежда на 109 място в света. Пет години след това, през 2005, резултатът ни вече е 6,99, което ни отрежда 59 място в света. Към 2008 г. резултатът ни достига 7,31, което ни води до 36-та позиция.

Въпреки това наглед добро развитие, през последните 3-4 години страната ни забави своя ход, а политиките в отговор на кризата през 2009 и 2010 г. вече отнеха от икономическата ни свобода. Нещо повече, през това десетилетие така и не беше отбелязан прогрес по най-слабите ни индикатори и сериозните проблеми остават в областта на съдебната система (независимост и безпристрастност), защитата на правото на собственост, тромавата бюрокрация и корупционните практики.

България получава следните оценки по ключовите индикатори на икономическата свобода за 2008 г. (от 1 до 10, където по-висока стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):
- Размер на правителството: 7,46 (спрямо 7,21 през 2007) – подобрението се дължи на намаление на подоходния данък при въвеждането на нисък плосък данък от 10% през 2008 г. Основните проблеми в тази категория са все още високото облагане на труда (осигуровките) и наличието на сериозни трансфери  и субсидии от бюджета.
Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост: 5,21 (спрямо 5,29 през 2007) – това е най-проблемната за страната ни област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и защитата на правото на собственост.
- Достъп до сигурни и стабилни пари: 8,74 (спрямо 8,62 през 2007) – традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.
- Свобода на международната търговия: 7,62 (спрямо 7,81 през 2007) – сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на съюза.
- Регулиране на кредита, труда и бизнеса: 7,54 (спрямо 7,57 през 2007) – проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, безсмислени регулации на работното време, тромава бюрокрация, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция), ценови контрол в определени сектори.

Препоръките на ИПИ за постигане на по-висока икономическа свобода в България и повече просперитет стъпват на следните принципи:

- Върховенство на закона – това е най-важната задача пред страната ни, но тя не може да бъде решена със сила. Върховенство на закона има само тогава, когато има безпристрастна и независима съдебна система и не се потъпкват правата на хората.
- По-малко правителство – свиване на администрацията и държавните разходи, както и преосмисляне на всички субсидии от бюджета.
- Стабилни пари – запазване на валутния борд и ускорено присъединяване към еврозоната.
- Стабилни държавни финанси – въвеждане на фискален борд, който да гарантира бюджетна дисциплина и по-малко намеса от страна на политиците.
- Условия за бизнес – свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация, задължително използване от администрацията на електронни услуги, вътрешна комуникация между държавните органи.
- Пазар на труда – преосмисляне на политиката на пазара на труда, в т.ч. изцяло нов Кодекс на труда, намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (система на спестявания, а не на трансфери от бюджета).
 
Висока икономическа свобода – по-ниска безработица и по-малко убийства

Тазгодишният доклад изследва и влиянието на икономическата свобода върху размера на безработицата. Резултатите показват, че по-високо ниво на икономическа свобода води до по-ниска безработица. Дания например увеличава икономическата си свобода от 6,5 през 1980 г. до 7,8 през 2007 г., което води до забележимо подобрение на датския пазар на труда и намален коефициент на безработица между 1 и 1,3 процентни пункта през периода.

„С оглед на значителната цена на безработицата и огромния брой безработни по света, правителствата трябва да разгледат увеличаването на икономическата свобода като средство за намаляването й, особено в условията на глобална рецесия.”

Докладът също така разглежда ефекта на икономическата свобода върху нивата на убийствата във Венецуела, Колумбия, ЮАР, Латвия и Литва. Резултатите показват, че увеличаването на икономическата свобода води до намаляване на броя убийства. Свободните пазари ни правят не само по-богати, но и способстват за по-доброто сътрудничество между гражданите. 

И.П.И.


последни в Коментари:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2023 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.